„Частно лице може не повече от 3 пъти в годината да продава такива храни в количества не повече от 20 кг на ден. Това е мярка, която заимстваме от законодателството на Дания и сме нарекли граница на тривиалност. Тя поставя граница между предлагането на домашна храна и професионалното приготвяне на храна, при което задължително се прави регистрация на обект“, каза Кабаиванова.
Предложенията дават възможност автентични традиционни храни, които се пазят като технологии в селата, да се предлагат в рамките на презентационни събития в града.
Тя дава пример със забраната за продажба на свинско месо заради африканската чума по свинете, която към този момент е валидна единствено за фермерските пазари. Те бяха и първите, които бяха затворени в началото на коронакризата.
"Фермерските пазари у нас работят без нормативна база. Поради липса на такава досега те бяха ощетявани в процеса на контрола върху храните", посочи пред БНР Гергана Кабаиванова от Фондация „LocalFood“, един от авторите на проектодокументите.
Два проектодокумента - Правилник за ползване на фермерските пазари и Наръчник за мерките за безопасност на предлаганите храни в къщи за гости ще бъдат предложени за одобрение от Националния съвет по храните. Те се фокусират върху най-малките производители и ще позволят изсветляване на пазара за домашни и фермерски храни. За първи път се въвеждат официални определения за фермерски пазар, местна храна, фермерска храна и занаятчийска храна, информира БНР.
За пръв път ще се регламентира и кога и как къщите за гости ще могат да предлагат храна. За целта се разписва опростена процедура за регистриране на домашни кухни на принципа на ресторантите. Така те ще могат да предлагат храните си и на директни клиенти, дори да не са наематели на къщата.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)