"Галъп": Едва 22% от българите вярват, че изборите са честни

Свободни и честни ли са изборите

В това отношение не се наблюдава съществена промяна в последните няколко години. Българите традиционно са скептични за демократичната природа на управлението в страната.

Изглежда, че текущата политическа обстановка има своето допълнително влияние в някои държави, но все пак западните демокрации запазват своите позиции – както се очаква – сред позитивните примери.

Къде е България

Изглежда, че хората са убедени повече в честността на изборите, отколкото в демократичността на управлението и зачитането на волята им като цяло. Процедурите явно са ОК, но що се отнася до самата природа на властта – сложно е.

Разбира се, влияние сега може да оказва и текущата ситуация у нас. Но стабилността на подобни нагласи в годините показва по-скоро константна критика и недоверие към политическия елит в страната и механизмите за вземане на политическата власт.

„Галъп интернешънъл“ използва различни индикатори през последните десетилетия, които позволяват базово сравнение, макар и при минимални разлики. През 2000, например, само една трета от населението по света вярваше, че страната му се управлява според волята на народа, а около 60% бяха на противоположното мнение. През 2007 г. вярата в демократичната природа на управлението показа симптоми на увеличаване, които бяха допълнително потвърдени през 2014 г., когато вече половината от респондентите в световен мащаб се съгласяваха, че страната им се управлява според волята на народа. Другата половина не се съгласяваше. В момента ситуацията е подобна на тази през 2014 г. Но много по-добра от регистрираното в началото на века. Но… има и друго „но“ – позитивната тенденция на продължаващ ръст изглежда спряла.

Свободни и честни избори, от една страна, и управление според волята на народа – от друга, са предпоставки за силна демокрация. Само 37% обаче от гражданите, живеещи в страни, припознати за демокрации, са съгласни, че и в тяхната страна тези две условия са изпълнени. Всеки трети по света твърди, че нито едно от двете не е валидно за държавата, в която живее, а 23% смятат, че в страната им е изпълнено само едно от условията.

Това са някои от резултатите от последното глобално проучване „Гласът на хората“ (VOP), проведено от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в края на 2020 г. Проучването за демокрацията покрива 44 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани, като е представително за около две трети от световното население. През последните седем десетилетия световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ проследява регулярно възприятията на хората по отношение на управлението и честността на изборите.

Индексът „Гласът на хората“ отрежда на страната ни категорична позиция в „червената“ част на скалата. Следва да се отбележи, че целта на индекса не е да мери обективни показатели за демократичност (подобен инструмент вероятно би показал различни резултати и съответно друга позиция на страната ни), а да отразява нагласите на хората – или до каква степен хората у нас усещат, че властта е придобита по демократичен начин и се осъществява демократично. В това отношение, оказва се, българите приемат своя демократичен глас като слаб.

Индексът Гласът на хората (1&2), разработен от световната асоциация „Галъп интернешънъл“, комбинира нагласите на хората към двете твърдения „Моята страна се управлява според волята на хората“ и „Като цяло изборите в страната ми са свободни и честни“ и по този начин отразява масовите възприятия по отношение на основните демократични ценности.
Според Индекса (1) 37% от изследваните респонденти се съгласяват, че страната им се управлява според волята на народа и изборите са честни и свободни – гласът на хората там се приема за силен. Една трета от респондентите в световен мащаб твърдят, че нито страната им се управлява според волята на народа, нито изборите са честни и свободни – което може да бъде описано като слаб демократичен глас. 23% споделят за непоследователност в прилагането на двата базови демократични механизма в държавата им – „смесена“ демокрация.

Макар и да не е на дъното на класацията, страната ни е сред най-критичните и по отношение на изборния процес. И на фона на Европейския съюз и на света като цяло, българското общество силно се отличава в критичността си към управлението и провеждането на изборите.

На ниво региони и големи нации сега, отново хората в Индия (80% са съгласни, че изборите там са свободни и честни) са сред най-удовлетворените по отношение на честността и свободата на изборите, следвани от гражданите на западните части на ЕС (77%). Най-малко удовлетворени от избирателния процес са хората в Близкия Изток (35%), Русия (36%) и Африка (40%).

Най-неудовлетворени от демократичната природа на своето управление към края на 2020 г. изглеждат гражданите в източната част от ЕС, Латинска Америка и Русия – около една трета от отговорите по тези места са позитивни. В САЩ пък структурата на отговорите е близка до обобщените данни за света.

Разбира се, доста различаващи се са обществените възприятия за демокрацията в различните културни условия, политически системи, текуща политическа ситуация и т.н. Различна е и степента, в която хората по света са склонни да критикуват управлението си.

Сред регионите и големите нации, хората в Индия изглеждат най-уверени в състоянието на демокрацията в своята държава (83% там са съгласни, че държавата им се управлява според волята на хората), но също и хората в Азия като цяло. Тези нагласи изглеждат стабилни в годините по тези места. През 2014 г., например, Индия и Азия отново бяха на върховите места по отношение на удовлетвореността от демократичността на управлението.

Хората във Финландия почти единодушно се съгласяват, че изборите в страната им са свободни и честни – 94% от респондентите смятат така. Позитивните отговори са преобладаващи и в Австрия (84%), Германия (82%) и Гана (82%). Най-малко удовлетворени от честността и свободата на изборите в страната им са хората в Нигерия (16%), Ирак (14%) и Босна и Херцеговина (9%).

Индекс „Гласът на хората“ (1&2)