„България предлага регионална свързаност в областта на науката, образованието, технологиите и иновациите. Прилагането на нови технологии в цифровизацията, енергийната ефективност, зелената икономика създават нови възможности за „умна“ свързаност между университети и изследователски хъбове“, каза още Екатерина Захариева.
В срещата участваха и външните министри на Естония – Ева-Мариа Лиймец, на Унгария Петер Сиярто, на Хърватия – Гордан Гърлич-Радман, които също изразиха пълна подкрепа за „Три морета“.
Чрез специално видеообръщение към участниците в събитието държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен пожела успех на българското председателство и потвърди подкрепата на САЩ за инициативата.
„Най-голямата добавена стойност на инициативата е, че тя е отворена към бъдещето и дава възможност за развитие на младите хора, както и ще спомогне да ги убедим, да останат да живеят в нашия регион“, каза Екатерина Захариева. Тя бе домакин на видеоконферентна среща на външни министри и национални координатори от страните- членки на „Три морета“ - първата в този формат в рамките на българското председателство на инициативата през 2021 г. Във видеоконференцията участваха и партньорите на „Три морета“ САЩ, Германия и ЕС.
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, която е национален координатор на инициативата „Три морета“, призова за по-голяма регионална свързаност в областта на науката, технологиите, иновациите, както и между бизнеса и технологичните паркове на 12-те страни-участнички.
Външният ни министър акцентира върху необходимостта правителствата и държавните институции от страните участнички да имат по-активна роля в изпълнение на проектите на инициативата, както и за по-голяма подкрепа на инвестиционния фонд, в който България вече се включи с 20 млн. евро. Екатерина Захариева потвърди и приоритетите на българското председателство, сред които енергийна сигурност и диверсификация на енергийните източници и пътищата им на доставка, както и увеличаване на транспортната и цифровата свързаност между страните.
Друга идея би била свързването на коридира Север-Юг с Коридор №8“, посочи външният ни министър. Според нея „Три морета“ може да бъде повече отворена за сътрудничество с частния бизнес, както и със стратегическите партньори и страни извън инициативата от Западните Балкани и Източното партньорство. Във фокуса на дискусията бяха ролята на правителствата и държавните институции за прилагане на приоритетните цели на „Три морета“, както и подготовката на Срещата на върха в София по-късно през годината.
Сред българските предложения са и създаване на цифрови платформи между инвестиционните агенции на страните в „Три морета“, бизнес-организациите, малките и средни предприятия, технологичните паркове, което би улеснило стратегическите инвеститори в региона. Външният ни министър изтъкна значението на сътрудничеството с Европейската комисия, САЩ и Германия. Тя предложи да има по-голяма гъвкавост при селектирането на проекти, като бъдат включвани и стратегически партньори извън „Три морета“. „Пример за такава гъвкавост би било довършването на коридора Север-Юг чрез свързването му с гръцките пристанища на Егейско море.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)