Световен ден за борба с рака: Какво трябва да знаем за белодробния карцином

Възможна ли е профилактика?

Какъв е Вашият съвет към пациентите за превенция от онкологични заболявания?

Какви са симптомите на заболяването?

По този повод от ВМА публикуваха съветите на доц. Милена Енчева, ръководител на Клиника по пневмология и фтизиатрия за белодробния карцином, която разяснява повече за заболяванията.

Днес е Сетовният ден за борба с рака. Най-честото онкологично заболяване в областта на белодробната патология е белодробният карцином. Той е на второ място след карцинома на простатата като честота при мъжете и на едно от челните места при жените, след карциномите на гърдата и маточната шийка. В този смисъл, белодробният карцином е с изключителна социална значимост, която произлиза и от това, че е и трудно податлив като цяло на лечение, с много малка 5 -годишна преживяемост и обикновено се открива доста късно, т.е. и диагностиката е затруднена, лечението е трудно и е с много малка преживяемост.

Най-често срещаните симптоми – тези, с които пациентите постъпват при нас, са кашлица, придружена с кръвохрак, задух, болка може да има, но може и да няма. Това зависи от локализация на самия карцином – дали е близо до гръдната стена и дали засяга и инфилтрира структури, които могат да дадат този симптом. Съчетава се с общи оплаквания като умора, отпадналост и значима редукция на тегло в рамките на 2-3 месеца.

Пациентите, които имат ненормално продължаващи симптоми, например кашлят по-дълго, имат кръвохрак, получат гръдни болки, чувстват се отпаднали или пък се наблюдава съчетание от тези симптоми, не трябва да чакат, а незабавно да се обърнат към специалист по белодробни болести.

По-голямата част от пациентите, които диагностицираме, са в трети стадий, т.е. в доста напреднало състояние, което затруднява лечението. Проблемът при белодробния карцином е, че като цяло късно дава симтоми. Той се развива вътре в белодробния паренхим, където няма рецептори за болка. Докато не стане достатъчно голям, не може да даде някакви симптоми от притискане, т.е. да води до кашлица и задух, които са най-честите симптоми. Поради тази причина дълго време остава асимптомен. Затова и борбата в световен мащаб в въвеждането във всяка държава на стандарт за скрининг. В международен план има изготвени такива програми, които обхващат рисковите групи. Това зависи от възрастта на пациентите, професионалните вредности, тютюнопушенето; наследственост. Най-честото изследване в тези скринингови кампании е нискодозовата компютърна томография. Пациентите са подлагат на такава през определени интервали от време, за да се хване действително най-първите, начални и малки туморни образования в белия дроб.

Спирането на тютюнопушенето е задължително. Има такива хистологични варианти на карциноми, които са 90% при пушачи. При всички случаи тютюнопушенето е с доказан канцерогенен ефект по отношение на дихателната система. Другото е фамилната обремененост, за която пациентите задължително трябва да уведомят личните си лекари и пулмолозите. Факторите на околната среда също са от изключително значение. Например, при пациенти, които работят в професионални инхалаторни вредности с канцерогенен ефект – различни видове вещества, които се вдишват, например азбестова среда, също има повишен канцерогенен риск.