Проф. Пламен Павлов пред novini.bg: Никога вече престъпно "правораздаване" като това на Народния съд!

Народен съд заседава от декември 1944 до април 1945 г., образува 135 процеса с 11 122 подсъдими и издава 9 155 присъди. От тях 2,730 са смъртни, а останалите - различни срокове затвор.
На 1 февруари 1945 г. Първи състав на съда прочита 140 смъртни присъди. Те са срещу тримата регенти, министрите от три кабинета, дворцовите съветници, цял един парламент и повече генерали, отколкото България е загубила през трите войни, които води през XX век. Изпълнени са още същата вечер. За поуките от този жесток исторически период, за хилядите жертви изити без съд и присъда, помолих за коментар университетския преподавател, известният историк проф. Пламен Павлов. Той е и председател на сдружение, кръг "Будител", който издава едноименно списание.

Става дума за чудовищно престъпление срещу нацията и перспективите за развитие на държавата. Върхът на този айсберг са ужасяващите гонения срещу десетки хиляди българи, които започват още от комунистическия преврат на 9 септември 1944 година под закрилата на окупиралата страната тогава Съветска армия. Това е доказано от десетки документи, от спомените на очевидци на събитията тогава. Самото отричане на всичко това, е отвратително културно престъпление и последиците от него не са излекувани до днес. Вина носят и съвременните партии, независимо дали са десни или леви. Дори най-десните организации не направиха достатъчно за изследванията на тези зверски престъпления. В началото на демокрацията се клеха, направиха картата с черепите за лагерите, създадени след 9 ти септември 1944 г. и до там.

Той по степен на ожесточеност и жестокост надминава дори съдилищата в Германия. Всичко това се прави от комунистическата партия, от Георги Димитров, Вълко Червенков, младият тогава Тодор Живков, който е бил шеф на милицията и се е престаравал също да праща хора на смърт. Трайчо Костов, за да се покаже пред младите съветски господари, които са имали колебания относно него, много се е стараел да е жесток човек. Например има свидетелства за случаи, когато съдиите са се произнасяли за по-лека присъда, но той настоявал за смъртна, за да се докаже колко е верен на новите господари на България. Тази черна страница от историята на страната трябва да бъде прочетена и осъдена. Не приемам категорично гласовете отляво, които се чуват, че това бил процес, аналогичен на Нюрбергския и др.подобни събития във Франция, Италия и т.н..
Ние тук се забавихме много с анализа на този исторически период, за разлика от Полша, Чехия, Унгария, въобще държавите от целия Източен блок от онова време. Необясним за мен е този колеблив подход, който съществува дори в нашата гилдия на историците.

в саморазправата на комунистите с всички инакомислещи. Не бива да се забравя, че е изтребена голяма част от българската интелигенция, или пък е пратена в Девета глуха линия и този процес продължава много години след това. Цели поколения бяха съсипани от мероприятията на "народната власт", както наричаха репресиите. Комунистическата партия тук е насадена от окупацията на червената армия. Това днес политиците не смеят да го кажат на висок глас, за да не обидят Русия. Време е вече да осмислим всички тези събития, да им направим трезва преценка и никога повече да не допуснем подобно престъпно "правораздаване" като това на Народния съд.

включително хора като внучката на баба Тонка и нейният съпруг. Дори има случаи, когато някои са били убити и после със задна дата са съдени, т.е.така са узаконявали криминални убийства. Днес наследниците на извършителите на тези престъпления изглежда имат гузна съвест и не повдигат въобще темата за обществено обсъждане. Не разбирам поведението и на десните партии у нас, които като бяха на власт, когато комунизмът беше приравнен по престъпност с фашизма, те пакне стигнаха до край да изчистят престъпленията, извършени от Народния съд. Не е случайно, че са направени малко изследвания на онзи период, че учените, които се занимават с това, се броят на пръсти. Този въпрос се нуждае от прецизно проучване.

която не е на наша територия, но пък е свързана с изкореняване на българското чувство у македонските българи, беше извършена жестока дебългаризация, свързана с грозни убийства, хвърляне на хора в пропасти и т.н.. Покойният Тодор Балкански имаше уникални изследвания за случилото се след 9 септември 1944 г., той издаде книга за Вартоломеевите нощи в Пазарджишкия край. Припомням също, че Константин Муравиев и хората от кабинета му, сред които е и Атанас Буров, са осъдени без причина и вина на доживотен затвор. Въобще тогава е имало чудовищна борба за власт и кървава разправа от страна на комунистите с всяка опозиция.