Как Радев си избира датите? Гаф или подигравка?

… освен в България, където апатията се състезава само с кратката политическа памет.

Ако е случайно – жалка работа; ако е нарочно – страшна работа.

В политиката и дипломацията жестовете и символите означават цели вселени! Нищо не е просто случайно, а просто случайните гафове говорят за крещящо ниво на некомпетентност.

Като се заговори за протести срещу руските санкции обаче – хоп!, българският президент Радев беше сред първите да защити братушките.

Нито един паметник на български герой не може да се мери по размер със съветските боклуци от бетон. И ето – съвсем логично, явно следва това…

Докато някои (една шепа, малка, малка шепа) хора отдават почит и свеждат глава в памет на жертвите на комунистическия режим, Румен Радев си обявява официално кандидатурата за втори мандат.

Обикновено, такива неща не минават незабелязани, освен…

Отврат.

Пред този човек – клекнал БЪЛГАРСКИЯТ президент и се направил на по-нисък с половин глава…

Да, ДНЕС е денят – 1 февруари, Ден за почит към жертвите на комунизма! Помните ли ги? Избитите без съд и присъда, остригани, набутани в концлагери, убити с лопати, а труповете им дадени на прасетата? Помните ли ги? Някои от тях изпратени, защото са разказвали вицове и са свирели „вредна“ западна музика или са рисували карикатури против Сталин?

Но беше ли нужно ТОЧНО на днешния ден да му обявявате кандидатурата? Що за гавра? Да, знаем, че сме окупирани, не сме забравили и не си правим илюзии за друго. Забавлявате ли се по тоя начин или ни до-дресирате така, да не вземем да се размърдаме в ярема?

Да доразкрасим горната хронология с малко наблюдения. По отношение на Русия откъм Радев се чува или тишина, или защита. То не беше набиване на канчето от агента на КГБ Гундяев, известен като руския патриарх Кирил, който хубаво се накара на Радев, като на гузен ученик. То не беше унижението от Кремъл не един и два пъти да наричат азбуката ни (същата, която ние сме им дали на тях, да!) упорито „славянска“ и нито веднъж българска, че дори от посолството на Руската федерация в Скопие им честитиха на съседите деня на „македонския език“. Тишинка.

Добре, няма нужда да дълбаем още, нагласата, интересите и обвързаностите са ясни, помним и Решетников, помним и скандала с информацията, че той и Корнелия Нинова са гласили про-руска, удобна кандидатурка и са натамънили Радев на позицията. Помним. Ясно е. Няма нужда от повече и повече доказателства. Само много заблудените виждат злато там където има кал, и независим политик на „Дондуков 2“.

Ето ви една много малка, кратка, микро хронология: Русия, Навални, протести, ужас, светът е в потрес, световните лидери осъждат, Радев мълчи. Идва денят за почит към жертвите на комунизма, Радев си обявява кандидатурата. Какво? Решили са, че сме забравили, че Радев беше кандидатура, подкрепена от лявата, кърваво-червена БСП, наследница на БКП, избила цвета на нацията, за да подари държавата ни на Кремъл? Ами не сме.

Не ги помните? Какво? Казвате, че е измислица това? Естествено, че така ще казвате, след като дори на президента ви не му пука, а партиите ви и политиците ви трийсет и кусур години се състезават кой да се прави на по-глух и ням и с по-кратка памет. В държави, като Полша и Чехия, музеите на социализма са посветени на жертвите, на историята, на изтезанията, за да се помни и да не се повтаря; в България музеят на соца е посветен на „социалистическото изкуство“… Помия. Свинете си издигнали музей на кочината.

Руски фирми упорито плащат смешни или никакви данъци, руска пропаганда под формата на кремълски сайтове за откровени лъжи, шпионски скандали и какво ли още не. Тук пък за такава тишина от целия политически елит става дума, че е малко мястото за съмнение дали окупацията от 1944 г. не продължава и до днес.

След като избра за ден за парламентарните избори 4 април – Великден за католици и арменци, сега избра БАШ днес да си обяви собствената кандидатура за втори мандат. Мнозина се оплакаха, имаше официални молби да не се слагат избори на Великден, за да не карат хората да избират между задължението си към Републиката, и задължението си към вярата. Но не… ние сме по-християни от Христос, когато ни изнася и има камери наоколо, но когато не ни изнася – да не бъркаме вяра и държавност, разбира се. Ние сме толерантни, също така, но какво значат някакви си десетки хиляди католици и арменци?

Снимката на Радев и съпругата му, снишено приклекнали до Путин, че да изглежда той по-висок, помните ли? Човекът, който се саморазправя с опозицията с насилие и репресии; човекът, на чиято съвест тежат смърт и унищожения; човекът, който възкресява мита за Сталин и красивия сталинизъм и възкресява култа към личността, праща историци в затвора, опозиционери – в лудницата.