176
Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на НИМ, Министерство на културата, средства на местните общини и частни спомоществователи.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, ще бъде открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея на 20 януари от 11:00 ч. и ще продължи до месец април 2021 г., съобщават от пресцентъра на НИМ.
На 20 януари 2021 г. (сряда) от 11:00 ч., в Залата за временни експозиции на третия етаж на Националният исторически музей ще бъде открита изложба „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020”. За поредна година Националният исторически музей има удоволствието да представи и запознае широката общественост с последните археологически открития и работата на отдел „Археология“ към музея.
Друг интересен акцент в тазгодишната изложба „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020“ са амфоровидни съдове – погребални урни, в които са били полагани кремираните костни останки на починали, открити в некропол от късната бронзова епоха, до видинското село Балей. Некрополът е на селище от втората половина на второто хилядолетие преди Христа, което е обитавано в продължение на 400 години. Посетителите ще имат възможност да видят артефакти, които разкриват бита на древно земеделско население от поречието на река Дунав.
За четвърта поредна година директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, дългогодишен ръководител на проучванията на Национален археологически резерват Калиакра ще представи изключителни находки от средновековния некропол, намиращ се във Вътрешния град на Калиакра. „Златният сектор“ както го нарича доц. Петрунова отново даде изключителна информация за средновековната българска столица Калиакра.
И през 2020 г. бяха открити голямо количество движими културни ценности, представящи почти всички археологически и исторически периоди от праисторията до късното средновековие, регистрирани в българските земи. В проучванията взеха участие проучвателите от НИМ: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Ивайло Кънев, Павлина Девлова, Панайот Антонов, Илия Киров, Михаил Ваклинов, докторант Елена Ендарова и гл. ас. д-р Петранка Неделчева. Географският обхват на изследванията се разпростира от Дунавската равнина до Родопите през Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Проучените обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости, столици и селища.
През 2020 г. археолозите от Националния исторически музей успяха да реализират археологически разкопки на двадесет и два обекта. Бяха проведени първите археологически проучвания на нов обект за НИМ. Той е от изключително значение за историята на земите в района на югозападна България. Укреплението в м. „Св. Архангел“ над с. Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, западни Родопи е непрекъснато обитавано през период от близо 6000 години – от ранната каменно-медна епоха до късното средновековие. Редовните проучвания през 2020 г. са предизвикани от многобройните набези на иманяри, в следствие на които са унищожени археологически структури от различните епохи. Укреплението „Св. Архангел“ е пряко свързано с намиращия се наблизо античен град Никополис ад Нестум, основан от Римската империя в началото на II в.
През 2020 г. бяха открити още богати средновековни гробове, сред които гроб на 13–14 годишно момиче, погребано със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни нишки и дрехи изработени от скъпи платове. Това е рядко срещания погребален обред „Сватба–погребение“, при които сгодената девойка е починала преди бракосъчетанието и е погребана като булка. Посетителите ще имат възможност да видят възстановка на ритуалното погребение, както и малка амфора тип Spatheion (Спатейон), с произход от Северна Африка. Такива амфори се откриват в обекти, като: Христосотира, Murighol, Румъния и Yassi, Турция.
След откритата през 2017 г. нефритена плочка за колан, от времето на китайската династия Юан, през 2018 година беше намерено съкровище от монети и накити, укрити в глинено гърне, а през 2019 година, под нивото на съкровището, бяха разчистени богати гробове от XIV век, с великолепни дарове, между които – златен пръстен от известния „Калоянов тип“, принадлежащ на Георги - наследник на Палеолозите, Господин на Калиакра и вероятно родственик на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през XIV век).
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)