Индустриално производство в еврозоната и в целия ЕС отбеляза доста по-силно от очакваното повишение през ноември благодарение на рязко възстановяване на производството на междинни и капиталови стоки, показват данни на официалната европейска статистика.
В същото време производството в България отбеляза понижение през ноември спрямо октомври и най-голям спад в рамките на целия ЕС спрямо година по-рано, отчита Евростат.
Спрямо ноември 2019 г. обаче промишленото производство в България отбеляза спад с цели 5,0% след понижение с 3,1% през октомври, свивайки се за девети пореден месец, след като за последно беше отчетна стагнация (нулев растеж) през февруари 2020 г.
По този показател нашата страна заема последната позиция сред останалите страни членки на ЕС, следваната от Франция с производствен спад от 4,9% и Италия с 4,2 на сто.
В същото време промишленото производство в България се понижи през ноември с 1,5% спрямо октомври, когато нарасна с едва 0,4 на сто. Това представлява първо понижение на българското производство след шест поредни месеца на растеж, когато не можа да се компенсира солидния спад с 5,1% през март и с 11,6% през април, показват данните на Евростат. По-слабо понижение на производството през ноември спрямо предходния месец беше отчетен в пет други страни членки на ЕС.
Основна причина за доста доброто повишение на индустриално производство през ноември в еврозоната оказва силно нарастване на производството на капиталови и междинни стоки, съответно със 7,0% и с 1,5%, докато производството на потребителски стоки за дълготрайна употреба се понижи с 1,2%, на недълготрайни потребителски стоки с 1,7%, а енергийното производство се сви с 3,9 на сто.
Подобни тенденции се отчитат и в рамките на целия ЕС, където средствата за производство се увеличиха през ноември с цели 6,1%, а на междинните стоки с 1,4%, докато производството на дълготрайни потребителски стоки се понижи с 1,1%, на недълготрайните потребителско стоки също с 1,1%, а енергийното производство се сви с 2,9 на сто.
Производството в рамките на целия ЕС нарасна през ноември с 2,3% спрямо октомври, когато се повиши с 2,0%, докато в еврозоната нарасна с 2,5% след растеж с 2,3% месец по-рано. По този начин европейското индустриално производство се повишава за седми пореден месец след драматичните понижения през март и април 2020-а, когато икономика в Европа все още се намираше в шок от първата вълна на коронавирусната пандемия и въведените заради нея национални локдауни на стария континент.
Спрямо година по-рано производството в еврозоната през ноември 2020 г. се понижи с 0,6% след спад с 3,5% месец по-рано, а в рамките на целия ЕС с едва 0,4% след понижение с 2,9% през октомври. Въпреки че това представлява понижение за пореден месец в рамките на изминалата година, спадът е далеч по-скромен от драматичните сривове по време на първата вълна на коронавирусна пандемия през пролетта, предаде БНР.
Това е позитивен знак за икономическото представяне през последното тримесечие на изминалата година и е факт въпреки наложените през ноември нови противоепидемични мерки в редица европейски държави. Разрастващата се втора вълна на коронавирусната зараза обаче накара някои правителства във водещи европейските икономики като германската да затегна допълнително мерките през декември, обявявайки национални локдауни, които бяха удължени и през първия месец на 2021г. с индикации мерките да не бъдат разхлабени сериозно дори и след този срок. Това предполага слабо икономическо начало на новата година.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)