„Минималният срок е 2 години, никой не се е справял за това време, последните държави престояха 4-5 години в чакалнята. Предстои да направим някои промени в законодателството и регулациите. Процесът на присъединяване е по-важен от самото присъединяване. Ние отдавна не мислим дали имаме в джобовете си левове или евро заради валутния борд“, смята финансистът.
Има сегменти на икономиката, които процъфтяват въпреки кризата с коронавируса. Това са например онлайн търговията и куриерските фирми, заяви банкерът Левон Хампарцумян в „Тази неделя“ по БТВ.
Има и сектори, които са по-тежко засегнати като туризма и ресторантьорството, но те бързо ще се възстановят след кризата, прогнозира банкерът.
Не трябва да губим доверие в банките в тази ситуация. В посткорона ерата те ще са институциите, през които ще се канализират системите за подпомагане, смята финансистът.
При всички случаи ще се стигне до влошаване на кредитните портфейлите на трезорите, но през добрите години те са натрупали достатъчно буфери, които ще им помогнат да преодолеят трудностите, каза Хампарцумян.
Прогнозите за влошаване на икономиката са били надценени. Това се вижда в Германия, както и в България. Директните вреди върху цялата икономика не са толкова тежки, колкото се очаква, каза Хампарцумян.
Хампрацумян не очаква пандемията да причини забавяне в процеса на присъединяване на България към еврозоната.
Според него не трябва да има трето удължаване на кредитния мораториум: „Ние вече виждаме, че медицинската фаза на проблема, като че ли има светлина в края на тунела, има решение. Прекаленото удължаване на мораториума ще има негативен ефект, защото фирми, които са нежизнеспособни и с COVID и без COVID, няма смисъл да ги дундуркаме“.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)