В случая с Републиканската партия обаче не ставаше и дума за ентусиазъм - част от хората й вярваха, че изборите са фалшифицирани, и то в същия този щат. Други бяха убедени в обратното и виждаха в исканията на Тръмп истинска истерия. Половинчатата позиция на самите сенатори Дейвид Пердю и Кели Лофлър също не будеше симпатии към тях в който да било лагер.
Второ, не е съвсем правилно Сенатът да се разглежда като единен организъм. Опозиционната партия обикновено гласува като сплотен блок, но партията на изпълнителната власт понякога се разцепва. По-рано това бе главоболие за Тръмп, чиито решения срещаха противодействието на умерените републиканци, но сега с подобен проблем ще се сблъска Байдън - защото протестът на който да било сенатор демократ от общо 50-те ще погребе дълга, къртовска законотворческа работа.
Демократите безспорно искат да прокарат тези реформи, но все още има някои спънки. Първо, Върховният съд на САЩ си е на мястото - той може да обяви за незаконна и да спре всяка инициатива на Байдън. Консерваторите все още държат шест от деветте места в него и в близко време съотношението надали ще се промени.
Днес, четири години по-късно, Тръмп не е с изтекъл срок на годност - макар и победен, президентът си остава популярен политик. Хванали "влака на Тръмп", мнозина републиканци стигнаха до Конгреса. Точно това не дава възможност да определим изборите през 2020 г. за явна победа на демократите - каква ти победа, щом изгубихте десетина места в Конгреса и не изхвърлихте републиканците от Сената?
И тук на сцената излиза персонаж с име, непознато на широката публика. Това е сенаторът от Западна Вирджиния Джо Менчин - единственият оцелял "южен" демократ в горната камара на Конгреса. Миналата година Джо Менчин по-често гласуваше за инициативите на Тръмп, отколкото против него. Освен Менчин има и други политици, способни да си менят мненията, но в близките две години именно този сенатор ще е мерило за адекватност в американския живот.
Използвам думата "сензационно" по-скоро с оглед на историческия опит, отколкото заради днешната ситуация. Либералите не са печелили сенатска надпревара в Джорджия от две десетилетия - а и преди това за победа в "Прасковения щат" можеха да мислят само консервативните "южни" демократи. И ето ги либералите с две победи наведнъж, нищо че партията на избрания президент традиционно се представя зле на частични избори. Демократическата партия бе подпомогната от споменатия вече фактор - ентусиазма. Симпатизантите им усетиха, че имат шанс да направят нещо невероятно - "да преобърнат" консервативна Джорджия, дарявайки на Байдън възможността да управлява, без да се озърта към един опозиционен Сенат.
На този фон демократите успяха да направят невъзможното възможно. Спечелиха, макар и с минимална преднина, и двете надпревари, получавайки контрол върху цялата властова вертикала. Какви може да са последиците? Всъщност е много трудно да се прогнозира. Някои демократи злорадно обещават да приемат закони, които никога вече да не допуснат републиканците до властта - било чрез масово даване на американско гражданство, било чрез премахване на системата с електори.
Нещата със Сената обаче излязоха не толкова очевидни: още през януари демократите сензационно спечелиха и двете сенатски надпревари в Джорджия и се изравниха по брой места с републиканците. При това положение решаващият глас остава за вицепрезидента - демократката Камала Харис.
Откакто следя избори, почти неизменно виждам една и съща тенденция: побеждава онзи, чиито привърженици изпитват повече ентусиазъм. Не са толкова важни силовите пасианси и традиционните симпатии - ако изборите са честни, най-често печели кандидатът, успял да нахъса своята аудитория.
Самият Менчин вече заяви, че ще гласува категорично против "смахнати работи" - недвусмислен намек за идеята за разоръжаване на полицията и разширяване на Върховния съд, за да не пречи той да се реализира дневният ред на прогресистите. Какви други неща смята за "смахнати" Менчин, само той си знае. Демократите обаче със сигурност ще трябва да сложат настрана най-смелите си проекти - поне засега.
Точно както преди четири години стигна до победа Доналд Тръмп. Новият ярък популист накара да повярват в него хора, десетки години пренебрегвали изборите. Тръмп хвърли предизвикателство на статуквото, на "вашингтонското блато" - и хората повярваха в това. Победата на Тръмп стана мечта за тях. Какво можеше да изправи насреща Хилари Клинтън с изкуствено създадения си имидж на борец с патриархалните стереотипи? Срещу какво да воюва един действащ държавен секретар? Да вдъхновява хората за борба - но с какво? Хилари Клинтън дори бе живяла в Белия дом, когато привържениците й още са били в пелени.
Да кажеш, че новата година започва зле за Тръмп и републиканците, е все едно да не кажеш нищо. В самото начало гръмна скандал, щом президентът на САЩ се обади на секретаря на щата Джорджия Брад Рафънспъргър - американският лидер уж се опитал да притисне местния служител, за да отмени победата на Байдън в този щат. Скандалът обаче бе просто цвете пред истинския проблем за републиканците - последвалото им поражение и в двете надпревари за Сената. Нещо невероятно само допреди два месеца, съобщи БТА.
Колкото до американско-руските отношения, промяната в баланса едва ли ще ги засегне. Въпросът за санкциите срещу Русия отдавна вече не подлежи на дискусии. И републиканците, и демократите подкрепят политиката на натиск. Положението с газопровода "Северен поток" и общите отношения с Русия надали ще бъдат повлияни от каквито и да било избори - поне в близките години.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)