Христо Бонин пред novini.bg: Най-тежкият ни кръст е неверието, че можем да постигаме всичко

Как оцеляват актьорите и творците във времена на пандемия, която засегна най-силно тях?

Ние със Светлана възпитаваме децата си във вяра и уважение към всяка религия

С колегите след представление на "Нашата голяма френска сватба".

Семейство Бонини

Украса от уютния дом на семейство Бонини

Нашите зрители, въобще хората са наплашени, страхуват се, някои много обедняха, останаха без работа и нямат пари за билет за театър. Насаденият страх от заразата, който не е неоснователен, е основната причина за изолацията.

"Доста е трудно за нас, които сме пряко зависими от срещите ни с публиката. Бяхме първите, които пандемята удари, затвориха ни още на 8 март, а извънредното положение в страната бе обявено на 13 март. Забраниха ни да работим със заповед. Опитахме се да действаме при отпускането на мерките, но при 50% капацитет за посещаемост в залите, беше трудно, а после орязаха още - до 30% зрителско присъствие и стана още по-зле. Както всеки частен бизнес, така и ние, като частен театър, разчитаме изцяло на приходите, за да си покриваме разходите.

Ние, актьорите сме малка гилдия, кого го е еня, че ние нещо там протестираме, стачкуваме или недоволстваме. Но ние влагаме душа и сърце в това, което правим и кажете - хората от коя друга професия толкова много си обичат работата?! Също така е факт, че зад граница ние, творците, продаваме най-успешно своите "продукти" и прославяме родината си. Всеки труд заслужава уважение. Ние влагаме всичко от себе си в нашия, на сцената, пред камерата и зад микрофоните - сърце, душа, сили, дори телата си.
Въпреки затрудненията, все пак аз съм оптимист, вярвам че всяко зло отминава. Обичам често да повтарям "Няма винаги да е така", независимо дали съм в трудна или добра и щастлива ситуация. Животът ни поднася често промени и трябва да сме готови и отворени за тях. Сега е Коледа и нека всички си пожелаем следващите ни години да са по-добри, да вярваме, че това е възможно.

Навръх Рождество Христово поканих на разговор именика Христо Бонин. Защо ли? Защото е добър, позитивен и винаги усмихнат човек, популярeн, успешен и обичан актьор, когото зрителите познават както от театралната сцена и екраните на киното и телевизията, така и като гласа зад хилядите образи, които е дублирал, бил е водещ в първото частното радио FM+. Той е завършил НАТФИЗ, работил е в редица театри в страната и в София, има десетки роли. Заедно със съпругата му-актрисата Светлана Бонин преди 5 години направиха своя театър "Бонини". Двамата имат трима чудесни синове и топъл, уютен дом.

Ако няма филми, книги, театър, изложби, то аз не зная как човек може да оцелее и да се съхрани в тези трудни времена, а и изобщо винаги и навсякъде.
Питаш ме защо не алармираме пред обществото за нашите трудности. Ние, актьорите, сме твърде малка гилдия, за да се жалваме за положението, в което изпаднахме, поради кризата. Както например това праят много други съсловия като ресторантьори и т.н.. Затова и не се чува гласа ни сега, като съсловие отдавна сме се оставили да ни изтикват на задан план и встрани. Това маргинализиране на съсловието ни не е от вчера и сега, прави се отдавна и като че е умишлен акт, който се осъществява с нашето "любезно" съдействие. Знаете колко обидно малко пари заделя държавата ни за култура, дори Северна Македония има по-голям бюджет от този у нас. Имам усещането, че умишлено държат повечето творци у нас на ръба на оцеляването, колкото за коричката хляб. Ако все пак се яви някой смелчага и надигне глава да каже някоя истина, да подкрепи някоя идея, то после плаща скъпа цена затова.

Преди близо 5 години заедно със съпругата ми Светлана стартирахме нашия проект - театър "Бонини". Сред най-успешните ни постановки е "Нашата голяма френска сватба", която вече има над 150 представления в страната и зад граница, има и много награди. "Лъжи ме обичам те" е постановката, в която ни завари кризата, но пък вече имаме две номинации за "Златен Кукерикон" - за мъжка роля на Герасим Георгиев - Геро и за режисура на Малин Кръстев. Имаме много участия в конкурси и фестивали. Търсим постоянно решения като правим проекти и кандидатстваме с тях пред Министерство на културата и Национален фонд "Култура" - така държавата ни помага, но това е само част от онова, което ни трябва. Успяхме да спечелим частично средства по такива проекти и ще можем да правим по едно представление на месец в "Сълза и смях" няколко месеца напред. Надяваме се да запазим редовната ни публика и дай Бог - да спечелим и още привърженици. Търсим всякакви решения, дано спасим театъра!

според мен, е неверието ни, че можем да постигаме всичко, да си помагаме, вместо да си пречим. Не разбирам, отказвам да разбирам хората, които винаги са готови да ти обяснят как нещо няма и не може да стане, вместо да положат усилия да го направят. Ако нямаш сили да го направиш, поне не пречи то да се случи. Това неверие ни пречи да полетим напред и сякаш ни обрича едва-едва да вървим. Моля се и вярвам, че всеки, ако поиска, може да промени своите възгледи към по-добро!

тримата ни синове посещават еврейското училище и вече знаят приликите и разликите между традициите на едната, и другата религия. Съпругата ми е двигателят в организацията и подготовката за празниците у нас - за украсата, декорацията, храната, но всички се обединяваме и правим всичко заедно вкъщи. Семействеността у нас е много силна, искаме да научим децата ни на това, за да го предават напред в поколенията. Лично аз рядко буквално съм влизал в ролята на Дядо Коледа, защото те ме разпознаваха. Но в преносният смисъл се опитвам винаги, когато мога да влизам в ролята на добрия старец и да помагам с каквото мога. Не обичам да коментирам затова, защото вярвам, че доброто няма нужда от реклама, от говорене за него, то просто се прави.