Доц. Околийски: Част от българите смятат, че пандемията е раздухана от медиите

Хората подценяват опасността от коронавируса, смята Околийски, който заяви, че „живеят в някакво вертиго“.

Министерството на здравеопазването се разглежда все по-рядко като източник на информация и това според Околийски е свързано „с медийната им политика, която може би се нуждае от преосмисляне“.

„Конспиративното мислене получава доста висок резултат в България. От юли насам са се увеличили съществено вярванията в тайни организации и схващането, че политиците не споделят своите мотиви, е широко разпространено.“ Това каза доц. д-р Михаил Околийски, представляващ Световната здравна организация в България, предаде БНР.

Идват празници, а празнуването може да се превърне много бързо в тъгуване по загубата на близък човек, предупреди Околийски. Вирусът е много устойчив, много коварен, намира си вратичка да влезе в една човешка група и да опустоши както здравето, така и сърцата на хората с дългосрочни последици за психиката, допълни той.

На базата на опита от успехите и провалите с Covid-19 нашето общество би следвало да заяви следващо ниво на дебати с властите, категоричен е доц. Околийски – да може нещата, които ти се полагат по Конституцията, по заявката на една европейска здравна система – да ти бъдат осигурени. Въпреки средствата, които се наливат в здравната система, достъпът е усложнен, сподели той и личния си опит от досега с болестта.

Намаляващото доверие към правителството и премиера рефлектира и върху доверието към техните послания, отбеляза Михаил Околийски. Хората в България смятат, че тази пандемия е раздухана от медиите, което той определи като доста интересно. Може би не се уцелва златната среда – да се поднасят валидни факти, без обаче човек да има усещане, че плува в „леплива инфодемична среда“, изтъкна доц. Околийски.

Той огласи данни от последното изследване на СЗО за страната ни, което се опитва да събере информация за начина, по който българите гледат на вируса, мерките и ваксините и проследява развитието на гледната им точка към пандемията. Изследването е проведено сред 1000 души и е представително за страната. Околийски го определи като опит за комуникация на риска, основана на научни доказателства – нещо, което по думите му липсва в България.