КНСБ обсъди с българските евродепутати директивата за адекватните минимални работни заплати

На нея президентът на КНСБ Пламен Димитров и главният икономист Любен Томев са запознали евродепутатите с позицията на Конфедерацията по регламента.

Ръководството на КНСБ обсъди проекта на директива за адекватните минимални работни заплати с български членове на Европейския парламент. Онлайн дискусията се е състояла по инициатива на Конфедерацията, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.

В ЕС размерът на минималната работна заплата варира от 312 евро в България до 2142 евро - в Люксембург. С българските представители в ЕП е бил обсъден ходът на дискусиите по директивата на национално и европейско ниво. В европейските политически групи въпросът за двойния праг за определяне на МРЗ не е обсъден още, е станало известно по време на дискусията. Димитров е информирал евродепутатите, че по инициатива на КНСБ в първите дни на януари предстои онлайн дискусия за директивата и с комисар Никола Шмит. В нея ще участват и синдикатите от Румъния, Хърватия и Словения.

Главният икономист на КНСБ Любен Томев също е посочил, че поставянето на двойния праг, който да достигнат адекватните минимални работни заплати, в рециталите поставя съмнения дали държавите ще го прилагат. Трябва да има долна граница, която да се достигне, а след това стремежът да е да не се пада под нея и така да се гарантира достигането на заплати за издръжка на живота, е допълнил Томев.

Ключов въпрос в директивата е адекватността на минималните заплати. Той не е адресиран ясно и категорично. Основният проблем е в това, че двойният праг - адекватната минимална работна заплата да е 60 процента от медианната и 50 процента от средната работна заплата в съответната страна, е оставен в рециталите, а не е включен в основните алинеи на директивата, е отбелязал лидерът на синдиката. КНСБ настоява това да бъде променено.

По време на обсъждането той е посочил, че директивата получава подкрепа от 10 държави в ЕС, сред които и България, със съответните бележки по нея. Шест държави са по-скоро съгласни и за изненада Финландия, доскоро твърд противник, е сред тях. Директивата не среща подкрепа от Дания, Швеция, Австрия, Унгария и Полша. Без ясна позиция са трите балтийски държави.

Сред позитивните страни на директивата той е посочил въвеждането на изискване страните членки да достигнат 70 процента покритие на работещите с Колективни трудови договори и всяка държава да намери пътя как да го постигне. КНСБ предлага в директивата да залегне санкциониране на компаниите, които възпрепятстват преговорите със синдикатите и сключването на КТД, като не бъдат допускани до усвояване на европейски средства. Евродепутатите, които са се включили в дискусията - Асим Адемов, Радан Кънев, Атидже Алиева, Петър Витанов, Цветелина Пенкова, Ангел Джамбазки, са изразили принципна подкрепа за директивата и са изтъкнали важността ѝ предвид последното място, на което се намира страната ни в ЕС по доходи.