Какви рискове крият COVID ограниченията за психиката на децата?

„Нашият призив е българските управляващи да погледнат какво казва науката, какво казва статистиката и какво казва мнозинството от родителите за начина, по който децата преживяват тези ограничения", отбеляза тя.

„Никой не ни отговори и в настоящата ситуация отново тези хора са затворени по домовете си, без достъп до обичайната си терапия, принудени да изпълняват мерки, които водят до тежък регрес в тяхното здравословно състояние.“

Относно апела на Хелзинкския комитет Министерството на здравеопазването да прецизира мерките за хората с увреждания и да организира среща с техни организации, Цекулова отбеляза, че писмото е било прието, но няма резултат.

По думите й когато тревожните периоди при децата продължат дълго време, може да се стигне до значимо повишаване на риска от отключване на психични заболявания в по-късен период, допълни тя, позовавайки се на медицински проучвания.

Тя изтъкна, че неефективността на дистанционното обучение не е най-голямото притеснение, знания се наваксват, но притеснението е за емоционалната стабилност на децата.

„Международните организации направиха оценка на ситуацията още през април и в пътната карта на Европейската комисия за отхлабване на мерките през пролетта, училищата са посочени като първите институции, които трябва да бъдат отворени. Когато държавите започнат да отпускат мерките, първите, които трябва да бъдат върнати в обичайната им социална среда, трябваше да бъдат децата“, подчерта Надежда Цекулова в предаването „Преди всички“.

Най-засегнати при налагането на каквито и да било ограничения са децата и хората с увреждания, припомнят от Българския хелзинкски комитет (БХК) на прага на новото затваряне на редица дейности и обекти в страната от утре. През последните месеци сме свидетели на демонстративно бездействие на здравните власти, а сега отговорността отново се прехвърля върху хората, които не спазват мерките. Това коментира пред БНР Надежда Цекулова, програмен директор „Кампании и комуникации“ в БХК.