Финансист: Новите мерки тласкат икономиката на ръба на оцеляването

Рязкото влошаване на епидемиологичната обстановка в страната през последните няколко седмици доведе до огромен натиск върху здравната ни система.

Икономическата криза породена от втората вълна на коронавируса и последващите от това мерки за борба с нея, ще бъде усетена значително по-тежко от домакинствата и бизнеса поради следните причини.

В началото на годината Европейският банков орган (ЕБО) позволи на БНБ да въведе шестмесечен мораториум по кредитите на бизнеса и домакинствата. Тази мярка беше изключително ползотворна, както върху бизнеса и домакинствата, така и за банковия сектор, и в голяма степен ограничи разгръщането на по-дълбока и по-дълга икономическа криза. Към 30 август на тази година са отсрочени общо 9.1 млрд. лева кредити, от които 6,96 млрд. лева за бизнеса и 2.1 млрд. лева на домакинствата, или близо 15% от отпуснатите кредити. С изтичането на мораториума тези бизнеси и домакинства, които са се възползвали от него, вече няма да разполагат с този инструмент. Те ще трябва да започнат да плащат задълженията си и то в момент, в който се очаква ръст в безработицата и спад в икономическата активност, породени от предложените нови мерки за борба с разпространението на коронавируса.

Исторически декември месец е един от най-силните за търговията, заради големия брой празници, които отбелязваме през него. Същото важи за туризма и транспорта. С предложените мерки тези сектори от икономиката директно се лишават от един сериозен приход, който в контекста на глобална икономическа криза и пандемия щяха да бъдат жизненоважни за оцеляването им. Търговията, транспорт, хотелиерството и ресторантьорство, култура и спорт създават близо един милион работни места, или 30% от заетостта в България. Същите тези сектори от икономиката през 2019 година са генерирали близо 29 млрд. лева, или 22% от БВП на България.

Към днешна дата имаме 83 671 активни случая, от които 6 270 в болници, а 399 в интензивни отделения. Те се оказаха непосилни за администриране от здравната ни система и в понеделник управляващите решиха да адресират този проблем, обявявайки набор от противоепидемиологични мерки, които целят овладяване на кризата в здравеопазването чрез ограничаване на разпространението на заразата. Ако бъдат въведени в сила тези мерки, това би имало катастрофален ефект върху икономиката ни, а цели сектори от нея ще бъдат поставени на ръба на оцеляването, сочи в анализ за "Труд" финансистът Никола Филипов.

От друга страна банките ще бъдат принудени да променят стратегията си, за да могат да се подготвят за увеличения систематичен риск в банковия сектор, породен от очаквания спад в икономиката. Това означава, че те ще ограничат значително кредитирането, за да могат да поддържат по-високи нива на ликвидност и намалят риска от провизиране на кредитни експозиции. Липсата на достъп до финансов ресурс за бизнеса в момент, в който бизнесът се нуждае най-много от него, само ще доведе до удължаване на икономическата кризата.

Политическата ни класа е изправена пред изключително трудната задача да намери баланса и от една страна да съхрани човешкия живот и от друга - икономиката ни. Поради тази причина налагането на ограничителни мерки за овладяване на заразата са крайно наложителни, но това трябва да се случва по много деликатен и фин начин, без да се забранява на цели сектори от икономиката да оперират, за да може тя да премине по-бързо през този тежък период.

През следващия месец ще станем свидетели на рязко увеличение на безработицата. Въпреки, че мярката 60/40 остава да работи, тя е приложима преди всичко за компании, които оперират при намалени приходи. За тези компании, на които им е наложена административна забрана да извършват стопанска дейност, тя просто не е ефективна, защото бизнесът не генерира достатъчен паричен поток, за да покрива, дори и тези 40% от брутните възнаграждения на заетите и фирми просто ще прибегнат до съкращаване на персонал. Тези, които решат да не прибягнат до уволнения, ще принудят персонала си да започнат да използват платените си отпуски, да работят на намалено работно време, или просто ще ги пуснат в неплатен отпуск. Независимо от избрания подход, крайният ефект ще бъде намаление в разполагаемия доход на домакинствата, което от своя страна ще доведе до допълнително свиване в потреблението в страната, което е основна компонента от брутния вътрешен продукт на страната.

Първо, докато при пролетната вълна на вируса домакинствата и бизнеса имаха акумулирани ликвидни буфери, които им помогнаха да оцелеят при първия локдаун, то сегашната ситуация е диаметрално различна. При икономическия спад, който наблюдаваме през последните две тримесечия, можем да заключим, че голям брой от домакинствата и бизнеса вече са изчерпали своите спестявания. Тоест, връхлитащата икономическа криза вече би имала пагубен ефект за тях.

Това, което здравният министър Костадин Ангелов и Националният оперативен щаб предлагат, е затваряне до Коледа на ресторанти, кафетерии, барове, хотели и други заведения за развлечение, като ще са позволени само доставки на храни. Затварят се молове и други магазини за стоки, които не са от първа необходимост, тоест ще работят само хранителните магазини, дрогериите и аптеките. Забраняват се и организираните екскурзии в страната и чужбина.