Откриха 7 различни форми на COVID-19

4.11.20 г., 16:56 ч.

Копирано

„Това показва, че много седмици след първоначалната инфекция имунната система продължава да преработва информацията за болестта“, казва Пикл. Тези имунологични промени навярно биха могли да помогнат за изясняването на късните последици от COVID-19. Защото дори седмици след като оздравеят, много пациенти продължават да страдат от отпадналост, да имат неврологични или сърдечно-съдови оплаквания. Дори диабет тип 1 и паркинсонизъм могат да бъдат провокирани от прекаран COVID-19, или най-малкото да бъдат облагодетелствани от него.

Novini.bg ви дава възможност да следите актуалните данни за смъртоносния коронавирус в реално време:

От грипоподобно заболяване, през болки в мускулите и ставите, до пълна загуба на обоняние и вкус: COVID-19 може да се прояви по различен начин при отделните хора. Учени подредиха симптомите на заболяването в 7 групи.

Последиците за имунната система

Седем проявления на болестта

Авторите на проучването са изследвали антителата в организма на хора десет седмици след като те са надвили COVID-19 и са анкетирали 109 души за симптомите, които са били наблюдавани при тях. Контролната група е била съставена от 98 здрави хора. Резултатите от изследването са публикувани в European Journal of Allergy and Immunology.

Втората форма се отличава с това, че се проявяват предимно симптоми като хрема, кихане, запушен нос или неприятно усещане за пресъхнало гърло.

Седмата форма на проявление на COVID-19 се характеризира със загубата на обоняние и вкус. По отношение на седмата група учените установили и това, че от тези симптоми страдат предимно хора с относително „млада имунна система“.

Третият вариант на COVID-19 се изразява само или предимно чрез болки в мускулите и ставите, а четвъртият вариант – чрез ясно изразени възпаления на очите или на лигавиците.

Установено било също, че има и множество общи белези, характеризиращи дългосрочните последици от COVID-19 за имунната система на човека. Учените казват, че вирусът Sars-CoV-2 оставя своего рода отпечатък в кръвта и имунната система на възстановяващия се от болестта. Така например броят на белите кръвни телца, които са специализирани за борба срещу патогенните бактерии, е значително по-нисък от обичайния у хора, които са преболедували COVID-19. Затова пък у тях остават силно активни клетките, които пазят информацията за прекараното заболяване, както и онези, чиято задача е да унищожават зоните, нападнати от вируси.