Гневът срещу Макрон се засилва в мюсюлманския свят

В мюсюлманския свят се засилва гневът срещу френския президент Еманюел Макрон и неговите действия, възприемани като атака към исляма и пророка Мохамед. Това води до призиви за бойкот на френските стоки и кара Франция да предупреждава своите граждани да бъдат внимателни в страни с преобладаващо мюсюлманско население, пише британският в. "Гардиън".

Във Франция, която все още е травмирана от извършените през последните осем години около 36 вдъхновени от групировката "Ислямска държава" терористични нападения на нейна територия, тези мерки намират широка обществена подкрепа. Макрон, който е непоколебим защитник на френския секуларизъм и свободата на словото, стигна дотам, че да намекне, че ислямът има нужда от Просвещение, а френският вътрешен министър говореше за "гражданска война".

Вътрешната политика е замесена и от двете страни, особено когато става дума за спор между президентите на Франция и Турция, казва бивш турски дипломат, цитиран от "Ню Йорк таймс". Според него "това е битка, която служи както на Макрон, така и на Ердоган". По думите му "Макрон се опитва да си възвърне позиции от крайната десница и ограничаването на политическия ислям във Франция е добър дневен ред, а Ердоган може да се яви като знаменосец на превърналите се в жертва членове на мюсюлманската общност - образ, който той се опитва да си изгради у дома и в чужбина".

Гневните реакции се разпространяват из целия изключително многообразен мюсюлмански свят, включващ множество култури, общности, политически системи и нива на икономическо развитие. Те разпалват исторически и съвременни недоволства на различни места - от пазарите на Херат в Афганистан до скъпите квартали на Аман в Йордания и университетите на Исламабад в Пакистан, отбелязва изданието.

Много французи смятат, че желанието на Макрон да "изгради в страната си ислям, който може да бъде просветен ислям", е проява на покровителствено отношение към мюсюлманите. Малцина обаче открито изразяват възражения срещу обхвата на предприетите от него сурови мерки.

На първата страница на твърдолинеен ирански вестник Макрон е наречен "Демонът от Париж", по улиците на бангладешката столица Дака той е описван като лидер, който "почита Сатаната", а пред френското посолство в иракската столица Багдад беше изгорено изобразяващо го чучело и френско знаме.

Начело на критиките застана турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който обвини Макрон, че не е наред с разсъдъка. Ердоган, чиято икономика е в тежко състояние, има всички основания да се опитва да измести вниманието на Турция към чужбина, особено след като се стреми да представи себе си като гласа на мюсюлманския свят и зашитник на вярата. Но неговата атака срещу Макрон обиди много европейци и отекна в Близкия изток и Северна Африка, особено в бившите френски колонии, както и призивът му за бойкот на френските стоки.

Не е случайно, че атаката на Ердоган срещу Макрон идва в момент, когато турската лира преживява значителен спад, а отношенията на Турция с партньорите в НАТО са особено обтегнати заради военната ѝ намеса в Либия и петролните и газови сондажи в Източното средиземноморие, коментира вестникът.

Откакто млад мюсюлманин обезглави френски учител, показал пред учениците карикатури на пророка Мохамед, властите във Франция извършиха десетки акции срещу заподозрени ислямски екстремисти, затвориха голяма джамия и спряха някои мюсюлмански благотворителни организации, пише американският в. "Ню Йорк таймс".

Тези действия и тонът на висшите френски длъжностни лица предизвикват критики срещу Франция в мюсюлманския свят, като се отправят обвинения, че сложните, следколониални отношения на страната с нейните шест милиона мюсюлмански граждани вземат грозен обрат, посочва изданието.