Здравният министър с коментар за носенето на маски на открито

Продължителността на карантината, въвеждането на допълнителни противоепидемични мерки, които да нямат рестриктивен характер, засилването на държавния здравен контрол чрез учестени проверки, критериите за дехоспитализация на пациенти с доказан COVID-19, кадровата обезпеченост с легла и медицински специалисти, обсъдиха днес, 20 октомври, министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, зам.-министър Бойко Пенков, експерти от МЗ и членове на Експертните съвети по епидемиология и инфекциозни болести в рамките на двучасов видеоконферентен разговор.

В доклад на главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев също се отправя предложение за въвеждане на маски или друго средство, покриващо носа и устата, на открито.

„Това е най-леката възможна мярка и с оглед експертизата на заставащите зад нея, считам, че трябва да я въведем. Щом експертите категорично подкрепят такъв тип противоепидемична мярка и тя по никакъв начин не е ограничаваща за гражданите, а очакванията са вследствие на засиления контрол и при условие, че всички ние спазваме мерките, заболяемостта от COVID-19 да намалее с до 30%, ще го направим“, допълни здравният министър.

В рамките на срещата членовете на експертните съвети и здравният министър коментираха и хипотезата за намаляване на карантината на контактни лица от 14 на 10 дни.

Главните координатори на Експертния съвет по епидемиология и Експертния съвет по инфекциозни болести, съответно - проф. д-р Йорданка Стоилова, ръководител на катедра "Епидемиология и Медицина на бедствените ситуации" на МУ-Пловдив и проф. д-р Татяна Червенякова, професор в Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина на МУ-София, изразиха категорично одобрение както за носенето на маски на открито, така и за намаляване продължителността на карантината при контактни лица на 10 дни, като условие за последното трябва да бъде липсата на клинични симптоми.

По отношение правилата за дехоспитализация експертите посочиха, че критериите следва да бъдат преосмислени в частта образни данни, за да имат медиците по места по-голяма гъвкавост при оценка на индивидуалното здравословно състояние на пациентите.