Д-р Александър Маринов е лекар в Клиника по Гастроентерология към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост. Член е на Европейското и Българското дружество по гастроентерология и активен участник във форуми и конференции в областта на гастроентерологията. Притежател на наградата „Млад лекар на годината“ за 2018г. и е един от наградените млади лекари в инициативата на 24 часа „Лекарите, на които вярваме“ за 2019 г.
Кой е днешният ни гост накратко:
Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
В днешния епизод на "Код здраве" Радина Василева разговаря с д-р Александър Маринов от Клиниката по гастроентерология и хепатология в Аджибадем Сити Клиник Младост за втория по смъртност рак в България. Ако най-опасен за мъжете е белодробният, а при жените – този на гърдата, то независимо от пола, на второ място е този на дебелото черво.
В началото изследванията, които се правят, може изобщо да не бъдат инвазивни. Но в доста от случаите ракът протича тихо и безсимптомно и биват установен чак в напреднал стадий. „За полипите на деболото черво, които се считат за преканцероза (състояние на дебелото черво, което ако не се открие, може да се превърне в рак), се счита, че могат да минат и 10 години преди да се изявят. В други случаи пък няма нито едно отклонение от кръвните изследвания при диагностициране на заболяването. Туморните маркери, които често пациентите по свое усмотрение си пускат, не са меродавни, защото могат да се използват само за проследяване ефекта от вече започнало лечение”, разяснява гастроентерологът.
Кой е златният стандарт за диагностициране рака на дебелото черво, каква е клиничната картина на заболяването, къде обикновено боли и защо диагнозата поставя гастроентерологът, но за да се избере какъв да бъде подходът е необходим мултидисциплинрен подход – разберете от видеото.
Колоректалният рак засяга предимно хора на възраст 60-65 години, но се наблюдава тенденция към засягане и на по-младите. Една от причините за това е напредъкът ни по отношение на по-ранна диагностика и профилактика. Когато заболяването се установи в ранен стадий, като повечето видове, може да бъде излекувано. Сравнително трудно е обаче тези изменения да се открият навреме, защото първоначално болният няма никакви симптоми.
Стандартите за скрининг се променят. На Запад например вече се смята, че първото изследване трябва да се направи на 40-годишна възраст. Ако пък някой пряк родственик е страдал от болестта, се счита, че трябва да направим първото си изследване 10 години преди възрастта, на която то е било установено при него.
Храната, която консумираме, както и начинът ни на живот, са фактори, които се считат за предотвратими. Ако спазваме някои принципи, можем само да си помогнем. В тази връзка д-р Маринов посочва консумацията на пушено и червено месо, които биха могли да увредят ДНК на клетката и съответно рискът от развитие на рак на дебелото черво да се повиши. „Хубаво е да бъдат ограничавани, но не и генерално изключени от диетатата. Като цяло не обичам да ограничавам твърде много моите пациенти”, успокоява той. Затлъстяването и заседналият начин на живот също са самостоятелни рискови фактори, не по-малко важни.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)