Филип Димитров: Българските граждани и икономиката никога не са били толкова добре, колкото са сега

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г.?

- В този следобед седях на машината и пишех нещо. Бях адвокат и тъкмо се бяхме опитали да организираме адвокатски съюз, който трябваше да бъде свободна неправителствена организация, в която главната ни цел беше да има издание, за да може там да изразяваме мисли и позиции.

Българите имат невероятното умение да мислят за себе си, като че ли са на някоя далечна планета. Този вид говорене на „ангро“ винаги ме е притеснявал. „СДС“ във вида, в който беше по мое време, изпълни огромна историческа задача. Изпълни я в крайна сметка успешно, правейки процеса необратим и оттам насетне в него възникнаха тези процеси, които възникнаха и в други подобни обединения. Започна да се рои, разпадна се и резултатът е, че вместо „СДС“ останаха различни други фракции. Това казва бившият премиер и лидер на СДС Филип Димитров, сега коституционен съдия и зам.-председател на венецианската комисия, в интервю пред transitionstories.eu.

Обади ми се един приятел и каза: „чу ли по радиото какво казаха – Тодор Живков падна“. Жена ми тъкмо се беше прибрала от работа, имаше някакъв тежък работен ден и беше полегнала малко. Аз отидох до нея, разтърсих я и ѝ казах: „Елено, Тодор Живков е паднал!“ И тя отвърна: „Аман, това го слушам от 30 години!“. Обаче се оказа, че е вярно.

Как влязохте в политиката?

Как решихте да станете член и заместник-председател на „Зелената партия“ и по-късно член и лидер на „СДС“ ?

То стана случайно донякъде, да участвам в тези неща за мен беше въпрос на чест. Както Ви казах имахме намерение да правим адвокатски съюз, даже след това бях негов секретар. В този момент (когато започваха събитията) много хора се обръщаха към мен да пиша устави, програми (най-вече устави) като юрист.

Един ден Соломон Паси ме видя. Той беше научил, че с един колега бяхме окачили още първия ден една прокламация на вратата на адвокатурата, в която се описваха спешните правни мерки, които трябва да бъдат взети, за да започне някаква промяна. И той каза: „ела тук, трябва да влезеш в някаква партия“.

Той беше един от хората, които тогава започнаха да правят зелената партия. Каза ми: „вземи да ни напишеш устав“. Аз нямах намерение да влизам в партии, но в крайна сметка на мен се падна честта да напиша политическата декларация, която беше приета с големи овации.

Докато разбера какво става ме избраха за заместник-председател. Оттам нататък си тръгнаха нещата - кръгла маса и т.н. По време на първите избори аз нямах идея да ставам депутат - даже заявих, че искам да отида на местата, които са най-безнадеждни. Бях кандидат от Търговище и Толбухин. Разбира се не бях избран и когато на 13 юли направих един тур, за да кажа довиждане на хората, с които бях работил от учтивост и добри чувства, докато бях в Търново и се обаждах на един от съратниците изведнъж съобщиха по радиото, че съм избран за заместник-председател на „СДС“.

Да Ви върна във времето на вашия мандат като министър председател - каква България заварихте вие тогава? Искахте „смяна на системата“ каквито са и исканията на протестиращите сега 30 години по-късно?

Моля Ви се, по никакъв начин не правете паралели между едното и другото. Когато тръгнахме да сменяме комунистическата система България беше на дъното, хората бяха задръстени и в икономическо и социално отношение - от гледна точка на възможност за пътуване, обмен и ако щете комуникация със света.

България в своята история никога (може би след 1938 г. когато е имало някакъв бум, свързан с предстоящата война) икономическото положение в страната не е било толкова добро, колкото е в момента.