За да очертаят по-ясна картина, учените обръщат поглед към торфа, съдържащ растителни органични съединения, датиращи от хилядолетия, на отдалечения остров Сейнт Матюс край Аляска.
Загубата на морски лед вече засяга арктическата дива природа, включително моржове, полярни мечки и тюлени, с последствия за местните общности, които разчитат на лова за поминък.
Изменения в океанската и атмосферната циркулация, свързани с климатичните промени, оказват още по-голямо въздействие, отбелязва ръководителката на изследването Мириам Джоунс от Американската геоложка служба.
Морският лед се натрупва отново всяка година през зимата. Настоящото проучване обаче предполага, че в Берингово море през студения сезон може да се наблюдава спад в максималните количества на леда.
Намаляващият морски лед също подхранва затоплянето в региона, тъй като на мястото му се появяват петна от тъмна вода, които поглъщат слънчевата радиация, вместо да я отразяват обратно в атмосферата.
Температурата на въздуха не е единственият фактор, за който е установено, че влияе върху морския лед.
С бързото затопляне на Арктика през последните десетилетия, количеството на морския лед в северния полярен регион постоянно намалява. Тази година беше отчетено най-ниското му ниво за месец юли, откакто от 40 години се води статистика.
"Този остров сам по себе си е функционирал като метеорологична станция. Седиментните пластове в дълбините на торфа са като наръчник за движение назад във времето", казва съавторът на изследването Матю Улър от университета на Аляска във Феърбанкс.
Ледовете в Берингово море през зимния сезон на 2018 и 2019 г. са достигнали най-ниско ниво от хилядолетия, пораждайки опасения сред учените за ускорения ефект от климатичните промени в Арктика, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс адвансис".
Изследвайки различни форми на кислородни молекули, в частност изотопите кислород-16 и кислород-18, уловени в седимента, учените са успели да изчислят атмосферните и океански условия, оказали влияние върху валежите и морския лед в продължение на около 5500 години.
Сателитни данни показват промените в количеството на морския лед през последните четири десетилетия в регион между Северния ледовит океан и северните части на Тихия океан. Освен тях единствените налични данни за леда са от корабни дневници и други наблюдения, предава БТА.
)