57
По думите ѝ напоследък намира потвърждение тезата, че предишните срещи на имунната ни система с коронавирусите, които предизвикват 15-30% настинки, ни помагат да се справим по-лесно с COVID инфекцията.
Тя уточни, че проучванията са в началото и все още не е открит ген, който да е маркер за по-тежко прекарване на болестта.
"Лечението с плазма е доста обещаващо. Идеята там е, че в плазмата на хората, които са преболедували, има неутрализиращи антитела. Те са изградени конкретно срещу този вирус и могат да го неутрализират", каза още тя.
"Има хора, при които се срещат варианти на определени гени, които допринасят заболяването да протече по по-тежък начин. Това са данни от проучване, проведено с около 4 000 пациенти в Испания и Италия. Тези гени са свързани с функционирането на имунната си система, с инфектирането на клетката с вируса", обясни вирусологът.
Ситуацията с разпространението на COVID-19 по света и у нас е динамична. Към момента няма нищо тревожно, въпреки това трябва да сме внимателни и отговорни. Не бива да пренебрегваме личните средства за защита - трябва да разберем, че това не се налага самоцелно, не е каприз. Това каза в сутрешния блок на БНТ проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН.
Според нея най-важният въпрос е защо хората боледуват по различни начини - някои почти не усещат, а при други нещата са много драматични. Вероятно влияят много фактори - "нашата имунна система, срещата ни преди това с подобни човешки коронавируси", и еднозначен отговор няма да има, предположи тя.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)