Мейк Булгерия грейт аген!

#ОптимистичноМиЕ

#ОптимистичноМиЕ

„Аз, ако протестирам и сваля правителството… ВАС как да ви сваля!?“

И започвам да чувствам, че АЗ съм глупакът – мечтая си за „реформа“ в гробище, пък се ядосвам, че не получавам помощ отвътре…

Месец по-рано ми се наложи да си правя скенер. Ама няма направление. Нищо, че плащам луди пари за осигуровки, като няма – няма! А щом направленията са свършили, значи парите ми са били използвани и са оползотворени, какво се оплаквам!?

Сънувам някакъв кошмар, в който сменяме Ангелкова с Марияна Николова и после пак се смеем през сълзи. Сънувам клипове с напъни по английски език и после се събуждам и… О! Чакай!—не е било сън. Че е кошмар, кошмар е, но не е било сън.

Ами вие сте милиони. Навсякъде сте.

Как да протестирам срещу вас всичките! Как? Изморих се. Много сте. И всеки път на мястото на един от вас изниква друг от вас. И как, като България се топи откъм население – вие се множите?

Както и да е, мисълта ми е за нещо друго – за това, че колкото и да ровим в кацата с човешки мат‘рял, все на преоценена стока попадаме. Защо?

Колко струва да си направя скенер, без направление…? КОЛКО!!! 300 лв.?!

Много хора вече протестираха срещу вас и ви махнаха. Махнаха ви от живота си. Като просто те се преместиха в други държави. Малко крайно, но с вас друг начин няма.

Нищо, че никой не мисли нито за това как да се прибереш или излезеш от дома си, нито пък за живота на трудно подвижните, които и без това само се мотат в краката на това общество и му развалят рахата.

От вас как да се отърва?

Седя си аз и правя някакъв наивен опит да работя. А около мен… около мен цари красивата еуфория на една „оправяна“ родина, за която всеки, дошъл на власт, ми обяснява десетилетия вече как точно я оправя.

Шумът от багер се слива с рязането на арматура.

И успоредно с тази красива идилия, ми се случва да опра до услугите на банката – сещате се, онези, дето ги обещават на едро и за които им плащаме скъпо и прескъпо, защото сме богаташи в богато общество и можем да си го позволим. Сънливата служителка, която вече седми или осми месец (по груби спомени) някой я обучава и ѝ показва кое как се прави на тоя компютър… прави няколко грешки за отрицателно време. Обажда ми се, за да поправим едната. Връщам се, поправя ме я. Прибирам се, обажда ми се, че е намерила още една. Няма проблем – аз съм само за 30-35 минути пътуване в едната посока до банката, що да не ида! Отивам. Пак. Поправяме и втората ѝ грешка. Няма проблем. После се оказва, че между двете грешки, не сме забелязали третата, направили сме нещо, което—както един неин колега отбелязва малко по-късно: „Не е трябвало да го правите“. Предоверил съм се на „професионализма“. Е, загубих пари, ама кво да се прави. Както мъдрецът е отбелязал: „Тука е така!“

Когато реша да се разходя в Западния парк, се натъквам на още по-оптимистична картина, защото там ремонтът тече трета година, нищо, че по план трябваше да е няколко месеца. И трета година ме подсеща какъв късметлия съм, че съм се родил тук. И е още по-интересно, защото „капаните“ са навсякъде. Скрити остри арматури на всяка крачка, отворени, но добре прикрити шахти, пясък, кал, усвояване на пари за капково поливане на поляни, които са така добре затревени, че се налага по няколко пъти на сезон да се косят, но все пак… И ремонтът си продължава. Да сме живи и здрави, кабинетът Борисов 9 може и да завърши ремонта, ако не дай Боже COVID-30 не ни мине път!

Дори няма да задълбавам в това какъв кураж (казвам „кураж“, защото „дебелокожие“ не е така благозвучно) ти трябва, за да се изправиш пред света, на подобен форум и, знаейки си възможностите, да представиш цяла една държава и народ по този начин. Или може би самооценката куца и всички сме велики, веднъж като стъпим във властта?

И си вървя, и си гледам наоколо. Гледам некадърно направените, а после некадърно сложените бетонни плочи над прелеза; гледам работниците, на които никак не им се работи и си отбиват номера, а най-вече си почиват – и на улицата, и в парка, и до блока, и на тротоара, и до съседния блок (нали разбрахте, че сега живея насред РЕМОНТА на Родината, аз съм в епицентъра!). Гледам ги киселите полузаспали служители и служителки по банките, в магазините, таксиджиите-копърки, грамотните министри, киселите администратори, майсторите, монтьорите, мениджърите, продавачите, гледам ги и си мисля:

Няма и улици. Няма и тротоари. Има дълбоки по няколко метра изкопи. Единственият начин да излезеш или влезеш в блока е като минеш през стръмен самоделен „мост“, заринат от остри парчета бетон и арматура, пясък и – за да е хлъзгаво все пак – найлони, които да крият какво има отдолу.

От едната страна се строи блок. Тече си строежът с пълна сила. Но, за да не е скучно, в жегавото лято Топлофикация решава да прави реконструкция на цялата си мрежа тук. Светло бъдеще се строи. Техните ремонти започват успоредно със строежа до нас. Фин прах изпълва въздуха, което е чудесно, защото за какво иначе човек се поти в тая жега, ако няма какво да полепне по него? А, да – няма топла вода 2 месеца. Но, мисля, че това се подразбира. Ремонтът ще е дълъг. Не е като „по света“, тук ремонтите са дълги.

Хора, които зас*рат България всеки ден, но после – през септември – се юрват в акция да я изчистят за един ден. Хубава акция, поздравления. А защо да не направим една друга? „Да не цапаме България през останалите 364 дни!“ Е, да, не звучи така „секси“ и не става да го снимаш с камера, щото… всеки ден е това, нали?

Хората, които работят в банките, които са измислили здравната ни система, които правят пътищата, които ремонтират парковете и улиците, които ти продават развалена храна и тровят природата, са същите, които се наричат министри и депутати и ходят да сеят акъл по света… Същите са – българи, едни от нас. Не са вносни.

Чудя се какво се върти в главата на някоя полузаспала банкова служителка, която работи, колкото да не заспи. Дали е радостна, че в края на месеца ѝ дават пари, за да ходи да си купи разни неща, да се почувства щастлива, нищо, че някакви хора страдат и животът им се преобръща заради нейните грешки? Майсторите, които правят пътища-убийци, спят ли спокойно? Дали е възможно да си клатиш краката от 9.00 ч. до 18.00 ч., да се чудиш как да не свършиш никаква работа, а след 18.00 ч. да отидеш да протестираш срещу несправедливостите в тоя свят и за по-добър живот? Дали е възможно да крадеш от служебната нафта, а разпалено да обвиняваш политиците, че са крадци?