Има ли натиск върху здравната система? Има ли опасност от недостиг на легла и капацитет в болниците?
Поискахме от НЗОК по Закона за достъп до обществена информация данни за отчетените през последните 4 месеца хоспитализациите на пациенти с положителен тест за COVID-19, отбелязва д-р Стойчо Кацаров за сайта "Право и здраве".
Последвайте канала на
Броят на положителните тестове за COVID-19 нарасна през последните седмици. Появиха се гласове, искащи затягане на режима и опасения от претоварване на здравната система. Правителството реши, че болниците трябва да се презапасят с предпазни облекла. Доколко обосновани са притесненията?
За последните 4 месеца в страната са починали около 40 000 души. От тях 308 са имали положителен тест за COVID-19. Това прави 0,77%, като трябва да се има предвид, че при голяма част от тях COVID-19 е съпътстващо заболяване, а не основна причина за настъпването на смъртта. Този бърз сравнителен анализ на данните, предоставени ни от НЗОК, показва безусловно, че страховете от „претоварване“ на здравната ни система са силно преувеличени.
Най-лесно може да се добие представа за мащаба, като тези данни се сравнят с данните за обичайните нива за хоспитализации през предишните години, когато не е имало COVID-19. През последните няколко години (2015-2019) средно годишно НЗОК заплаща над 2 милиона хоспитализации, което прави около 170 000 месечно и около 6000 дневно. Средно месечно от март до края на юни за болнично лечение с COVID 19 са постъпвали 400 души, което прави средно 13-14 души на ден. Сравнението показва, че хоспитализациите на пациенти с COVID-19 са едва 0,225% от дневните хоспитализации, обичайно извършвани в страната през последните години. В страната ни има разкрити 42000 легла за активно лечение, от които 10 000 -12 000 средно годишно не се използват. 400 легла са били заети от пациенти с COVID-19 през последните 4 месеца. Това прави 0,9% от всички активни легла и малко над 3% от незаетите.
От гледна точка на капацитета на системата, болничното лечение на пациенти с COVID-19 е в рамките на статистическата грешка. Ако не беше медийната истерия, подклаждана от заинтересованите лица, здравната система най-вероятно нямаше да отчете COVID-19 в годишните си отчети. Болестта щеше да е обект на научни изследвания, вероятно няколко научни доклада, дисертации и презентации. Такива са фактите. Числата не лъжат. Всеки, който твърди обратното или нищо не разбира от организация на здравеопазването, или има за цел да манипулира общественото мнение.
В периода от 1 март до 30 юни тази година общо 1697 души са били лекувани в болница с COVID - 19. С изключение на три случая на деца, отчетен от столичната инфекциозна болница, всички останали са на лица над 18 годишна възраст. Лечението на тези 1697 души е проведено в 70 болници в страната, в това число държавни, общински и частни. 199 от тях са били лекувани в отделение за интензивни грижи, а на 109 е била приложена механична вентилация.
Според заповедта на здравния министър, в страната са определени 1200 легла за интензивно лечение на болни с COVID-19, които са оборудвани е респиратори и са с възможност за механична вентилация. От предоставените от НЗОК данни се вижда, че за 4-те месеца общо на 109 души са били прилагани интензивни грижи с механична вентилация. От 1200 легла постоянно заети са били средно не повече от 25-30. И без данните за средния престой на болните в интензивните отделения може да се види, че използваемостта на леглата в реанимациите е била около 1%. Освен това трябва да се има предвид, че общият брой на разкритите реанимационни легла е два пъти по-голям от определените със заповедта на министъра.
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)