Скъпи господин Президент... (отворено писмо на американски ветеран до Тръмп)

- Марксистки беше и куршумът, който пръсна мозъка на един смел американец по лицето ми.

- И въпреки това, за разлика от вас сър, ние никога не сме лапали марксистки (бийп).

- Тези парчета метал, които отстраниха от тялото ми, бяха марксистки.

Скъпи господин Президент,

Крег Матюс

С цялото ми уважение, сър, искам да ви изложа следните наблюдения:

- Аз и моите другари – американски войници – се сблъскахме в смъртоносна битка с един решителен марксистки враг, в пот и кал, и кръв, докато вие „смело“ избрахте вместо това да се борите с венерически болести в нощните клубове и най-префинените хотели на Ню Йорк.

Извинете ме, г-н Президент, но както вие наскоро така красноречиво заявихте на един репортер, каквото става между вас и г-н Путин си е ваша работа. Но и така да е, смятам, че всеки един, дори случаен, наблюдател може да заключи, че не протестиращите или аз самият, а точно вие поглъщате марксистката пропаганда.

Като лоялен американец, искам да ви обясня, за да разберете защо намирам речта ви на Деня на Независимостта за така притеснителна. Нека ви обясня: аз съм бивш армейски офицер и ветеран, участвал в бойни действия във Виетнам, а по случайност съм носител и на медал „Пурпурно сърце“ (медал за ранен/убит по време на изпълнение на служба или бойна мисия за САЩ – бел. ред.), който ми връчиха, след като бях ранен от шрапнел от виетконгски капан на 4 юли 1969 г. Аз съм също така дългогодишен демократ, активист за граждански права, стар бял мъж, а наскоро бях удостоен и с честта да се присъединя към милиони патриотични американци в служба на страната си, участвайки в мирни протести в подкрепа на движението Black Lives Matter. Та можете да разберете защо може и да съм малко повече от просто леко засегнат, след като ви чух да ме описвате като марксист, анархист, размирник и мародер.