Богдан Милчев пред novini.bg: 11 ведомства отговарят за безопасността на пътя, а сме първенци по жертви и катастрофи

Катастрофата на АМ "Тракия" е поредното доказателство за неспособността на институциите да управляват риска от ПТП.

Кой трябва да оценява риска?

Необходимо е правителството незабавно да предприеме

След Своге стана ясно, че сме рецидивисти в повторението на гафове

Инж. Богдан Милчев е председател на Управителния съвет на Института за пътна безопасност. От 1995 г. до 2014 г. работи в системата на МВР. Бил е ръководител на столичната структура на КАТ в периода 2011-2013 г. Говорим с него дни след поредната зверска катастрофа, станала на АМ "Тракия". Помолих експерта да коментира причините затова у нас да не се прави превенция, чрез оценка на риска, поради което непрекъснато се препъваме в едни и същи грешки и нагазваме в една и съща мътна вода дори на пътя. Пример - след трагедията в Искърското дефиле край Своге преди две години, сега отново сме свидетели на жестока катастрофа на пътя. А там, както знаете, годишно даваме толкова жертви, колкото няма и в някои Източни държави с постояннни военни конфликти.

По изрично настояване на нашия институт пред МС през февруари м.г. бе създадена Държавна агенция за безопасност по пътищата. Идеята беше чрез нея да се създаде нов модел за управление на пътната обстановка в страната. Досега с тази дейност в България са натоварени 11 ведомства, отговорността се размива между тях и няма никаква координация и ефективност. Затова идеята бе новата агенция да осъществява пълен мониторинг върху безопасността на движението по пътищата, да направи оценка на риска, да изготви пътна карта за неопасен транспорт и движение по пътищата в държавата. Е с днешна дата можем да обобщим, че тази нова структура за година и половина не свърши нищо от целите, които имаше. Това е до болка познато - в България продължаваме да създаваме агенции, комитети, ведомства, които сякаш се въртят около собствената си ос, препъват се и резултат и полезност за гражданите няма. Така повтаряме все едни и същи грешки, въртим се като в омагьосан кръг, а хората гинат по пътищата.

През последните няколко години всеки месец сме свидетели на катастрофи, в които гинат минимум по 1-2 жертви. Това е първият индикатор, че имаме проблем в цялостната транспортна система. Начинът, по който се управляват парите ни, с които се поддържат и изграждат нови пътища, е погрешен.Не се прави оценка на риска от ПТП-та в транспортната ни система. А само тя може да ни покаже и очертае приоритетите - къде да сменим мантинелите, асфалта, да проектираме нови пътища и т.н.. Всички тези дейности досега се правят чрез политически вмешателства, ходатайства, под влияние на обществен натиск - когато някой протестира, защото пътят му е лош и т.н. Така не може да се ръководи безопасно транспортната ни система. За всички ни е ясно, че нямаме достатъчно средства да оправяме накуп общите ни проблеми. Но трябва да има оценка на риска, за да се поставят ясно и точно приоритетите. Този прийом обаче, за съжаление, не съществува в нашето законодателство. В Закона за пътищата дори не се използва термина риск, даже оставам с впечатлението, че някои управници не са наясно с разликата между риска и заплахата.

Тогава се направиха кадрови кадрили, смениха се министри, създаде се агенция. А после си продължиха по старому - без експертиза, без планировка и оценка на риска. Всичко това ни праща директно на последно място в класациите по липса на сигурност на пътя и на първо по катастрофи. Свидетели сме как някакви "експерти" тези дни говорят за липсата на мантинели, на знаци по пътя. Но къде са държавните органи? Вместо да застанат отпред, като лидери да ни покажат пътя, слушаме хората от НПО-тата. Те налагат дневния ред на държавните институции, където липсват експертиза, самочувствие и компетентност.

кадрови и структурни промени в държавната Агенция за пътна безопасност /АПИ/. Иначе то ще носи отговорността за продължаващите тежки инциденти по нашите пътища. Аз пожелавам на българските шофьори да имат късмет. Защото няма на какво друго да разчитат на пътя, освен на късмета си.