Бетонът си е бетон, фекалиите са си фекалии, всичко си е точно

„Концепция“ е ключовата дума на Ангелкова, с която ще я запомним. Или по-скоро с израза „имаме концепция“.

А сега една напълно измислена история с несъществуващи герои, всички прилики с действителността са във вашето въображение:

Иначе на реклами и рекламни лица сме силни…

Облякохме грозното в красивата дрешка (реклама и пропаганда) и седнахме да чакаме резултати.

Те го подкараха по инерция с мантрата: „Мѝ, кат не ти харесва, хòди си! Махай се!“ И родният турист каза: „Добре“. И се махна.

Британският туроператор Balkan Holidays отмени всичките си чартъри и резервации на клиенти за България за 2020 г. Правилно прочете – всички.

Виртуалното пространство е препълнено със снимки от празни или полупразни курорти в България. Не, не е само заради коронавируса. Съвсем не е заради това на първо място. Да, в топ три е вероятно, но не е номер едно причина коронавирусът.

Е, сигурно Господин Х ще предпочита родното море, нищо, че е от бетон.

И Господи Х никой не го закача за автографи и никой не шушука зад гърба му нищо. И, като се отплесне с неговото Иху-аху, трес, плес, зèми, сѝпи, дòнеси!... идват от заведението и му правят забележка да се държи възпитано.

Когато Господин Х отиде в Гърция, там той е просто един турист от чужда страна. Да… това им е лошото на Беге звездните статути – работят само в Беге, извън граница се изключват – като евтин тарифен план без роуминг.

Не.

Някой известен да хвали родното море. Чудесна концепция, нали? Те известните в България, са известни и с това, че за пари ще рекламират всичко – от пелени до цял туристически бранш.

Оказа се, че и българските туристи също имат концепция. И тя включва дори да се жертваш да стоиш 4, 5 или 6 часа на границата, но да идеш ДРУГАДЕ, не на бетона, фекалиите, чалгата и фалшивите реклами.

Просто на хората им писна.

Схващате ли разликата?

Те разчитат на чужденците. Усмихнаха се малко покрай първата група от Холандия, която дори Николина Ангелкова посрещна на летището. След няколко отменени чартъри… ето хоп!—дойдоха първите. Чудна радост, отпуши се сезонът, нали?

Хубаво е да се правят реклами на родния туризъм и родното море, ама… нали…

Виж… ако жена ти прилича на Капитан Петко войвода—и да я облечеш в къса и тясна пола, няма да стане супермодел. Просто ще засилиш комедийния ефект, а горката жена ще се почувства неловко. Както и ти, ако приличаш на несполучлива партида кюфтета за хамбургери, и да си сложиш оная – прилепналата тениска – няма да заприличаш на Джейсън Момоа, а ще заприличаш на онова неопределено нещо, което се намира в тъмния ъгъл на всяка хладилна витрина във всеки супермаркет…

А, ако се оплачеш, те обвиняват, че си АНТИпатриот и дежурните глупости. Значи – не е АНТИпатриот онзи, който изсипва фекалиите в морето, не… той „се старае да прави нещо“; не е АНТИпатриот и онзи с измамните оферти, които лъже сънародниците си, не – той е „бизнесмен“ и работи за тая страна; не е и онзи, който направи от брега жк. „Люлин“, той е „инвеститор“. Не. Ти, който си се оплакал, че всичко това не ти харесва, ти си виновен за несполуките.

Звездата… ще го наречем Господин Х, който е… да речем: актьор, решава чистосърдечно (не ми се разсъждава дали са му платили или не, честно, не ми се мисли и за това) да се изкаже в защита и казва: „Нèма им стъпим на гърците, щот са византийци и не ме кефят! В Беге е най-добре“.

И Господин Х се разтапя от кеф и дава автограф тук, усмихва се там, дават му една безплатна бира тук, нещо друго безплатно – там. Кеф. Бедна ви е фантазията какви приятни неща съпътстват известните хора. Да, онова, дето си го мислиш, също. Може дори малко изпростяване да ти простят, ако си известен. Ще вдигаш повече шум, ще щипеш сервитьорките, те ще ти се усмихват. Както Господин Х казва: „Ония не могат да се забавляват, всичко им е подредено, ние се забавляваме по-добре“. Тоест… Иху-аху, трес, плес, зèми, сѝпи, дòнеси! Я, кви сме убавци! Всичко може.

И накрая… хайде—понеже стана дума за коронавируса—и накрая именно заради този вирус, който затвори света, започнаха да ни се молят да идем на родното море, че да спасим българския бизнес. Добре, казаха си някой, ще идем. За да ги възнаградят за тази патриотична служба, им обещаха безплатни шезлонги и чадъри. Малко, но от сърце. Оказа се пълна лъжа ДОРИ това. Нищо не е безплатно, дрането на по две кожи продължава. Бетонът си е бетон, фекалиите са си фекалии, всичко си е както си беше, но с повече патриотизъм в рекламите.

И ние всички трябва да разберем този отруден човек на изкуството, защото той, стъпвайки на родното – Беге море – се сблъсква с приятното, гъделичкащо егото, шушукане, като го видят и познаят „звездния“ му статут. „Ей, това не е ли…?“; „А, той е, той е“; „Господин Х, може ли един автограф?“

Или… Не, не сме. Истината е, че и това ни е въздух под налягане, кампанийки, сглобени „на парче“, без идея, без дългосрочни планове, стихийно, хващаме някой, набутваме му малко пари, той прави реклама, пък да видим, ай дано тоя път потръгне…

Както казах – на хората просто им писна. И се отдръпнаха от родното море. Беше „на ръба“ от години, но чашата преля с тези лигавщини покрай спасителните мерки този сезон. Ти му подаваш ръка, намаляваш му данъците, обещаваш му спасителни мерки, че дори… дори се опитаха да стреснат туристите, че ако отидат в Гърция, ще ги сложат под карантина – дори и така—леко по ръба на добрия вкус—им се помогна на родните хотелиери и ресторантьори по мутроморието, а то накрая ти захапва ръката, с която му помагаш и ти набутва скрити такси – за интернет, за задължително кафе, баснословни цифри за вода и безалкохолно. И оплакванията от обслужването също си текат, по традиция.