Малко хигиена на мисълта и… имаме шанс!

(една малка скоба, която, според мен, обяснява откъде идва дефектът в мисленето:

***

Колкото и да обичам да се правя на умен, ще ви издам тайната си… Тайната ми е, че слушам други, много по-умни от мен хора, и така за някои неща разбирам какво ще се случи и го очаквам преди да се е случило.

струва ми се, че най-голямата грешка, която допуснахме, беше да кажем на хората, че маските пазят ДРУГИТЕ и трябва да ги носят за ОБЩОТО благо.

Веднага след това се включва вторият най-голям талант на българина: да намери кой му е виновен за проблемите. Сработва всеки път. Изумяващо е.

Добре, ето пример:

Забележете: през цялото време трябваше да водя безсмислени задочни спорове с хора, които ме убеждаваха, че съм глупак, щом вярвам на учените и лекарите, защото те: 1. УМИШЛЕНО се опитвали да ни подведат; 2. Не разбирали достатъчно добре нещата.

Мхм… учените и лекарите не разбират добре нещата, но Генчо от счетоводството и Лили от фризьорския салон са започнати с картинката достатъчно, че да ми определят как да живея по време на пандемия.

На няколко пъти през последните месеци предвиждах и Втората вълна на COVID-19. По същия начин. Търсих на места с по-малко голи гърди и повече профилирана информация.

Например: на 6 август 2019 г. написах един текст, в който предвидих, че човечеството ще бъде нападнато от непозната досега болест, която ще му разкаже играта.

Разбира се, очаквам с нетърпение и включването на генчовците и лилитата, разбирачите, знаещите всичко, свръх-интелектите от вселенската борса за идеи Facebook и войните на правдата от интернета.

Разбирате, че това са държави, които също не са лишени от „умни“ глави и дървени философи, които намилат, че COVID-19 е измама, не вярват в него и правят всичко по силите си, за да влошат живота на всички. Но ето тук е ролята на държавата и общината.

Сега една част от умните хора казаха, че трябва да променим навиците си, ако искаме да излезем от кризата по-бързо, с по-малко жертви и по-малко последици за икономиката и обществото ни.

Усещам известно объркване.

Аз все още не мога да проумея добре решението на Фандъкова и мислителите от Столична община, които решиха, че с наплескването на малко боя (очертаване на „трасе“) всъщност ще създадат велоалеи; както и липсата на каквото и да е желание да контролират и санкционират дебелокожите плондири, които паркират по велоалеите. Така, дори да се пребориш със себе си, мързела и предразсъдъците си, с подигравките на околните, се изправяш пред следващия непреодолим проблем – инфраструктурата. Тоест—липсата ѝ. Карането на колело в София, а и във всеки друг голям град на България, е опасно. Опасно е поради две причини: 1. липсата на инфраструктура; 2. наличието на нагли мозъчни донори, които умишлено застрашават велосипедистите. Да, такъв ни е манталитетът – от общинарите до последния „батка“ в джип – такъв ни е манталитетът.

Не разбирам, честна дума, не разбирам вироглавието на Ганьо, който гледа на автомобила като на израз за успех, подиграва се на всеки с по-евтина кола (баси нещастника, àре мръдни бе!), докато мрази всеки с по-скъпа (крадец и измамник, съсипàха я тая държава, ей!), мечтае да се „оправим“, но дефинира оправянето като „аз да си правя каквото си искам, докато другите ги гърчат с тежки правила и закони“ и мотото в живота му е: „б*л съм му м****а“.

Точно както Един-Пръст-Чело гледа на колоездачите – с презрение, мислейки, че са лигльовци, точно така и общинарите гледат на тях. Те не могат да приемат сериозно нуждата на обществото (пак тая безсмислена у нас дума) да се разтовари от трафика и да започне да живее по нов начин. Не, те гледат на колелото като на детска играчка и хоби за в полето през лятото. Те не го разбират, не го проумяват. Те са си останали някъде там в дълбоката провинциална мисъл от средата на 20 век, според която колелото е за децата, домашните животни са за месо и мляко, колата е за разкош и демонстрация на социален статут, а боклукът и други неща се хвърлят където те свари нуждата да ги хвърлиш.

Вероятно този резултат от спукан презерватив, който си е купил джип, някога е имал неприятна случка с нафукан колоездач, който го е издразнил. Естествено, че има такива. Глупаци и досадници има навсякъде, сред колоездачите също, да. И той сложил всички, каращи колело, под общ знаменател. Разбира се, той не знае какво означава „да сложиш под общ знаменател“, но това не му пречи да го прави. Изключително смешно е това да идва от човек в джип, имайки предвид каква е славата именно на хората в джипове и как точно те са все слагани под общ знаменател. Не… задраскай „смешно“, смешно не е. Показателно е.

За да се предпазим и оздравеем по-бързо, КАТО ОБЩЕСТВО (усещам как загубих вече много от читателите…), трябва да се пазим. Как да се пазиш, когато ти се налага да се тъпчеш в метрото/трамвая/автобуса всеки ден? Много е просто: ти—физически пригодният за целта, слез и „разреди“ количеството хора, за да може онези, които нямат избор, да си се возят, но на дистанция едни от други.

И въпреки всичко това и всички „тези“ в София и България (да им се чуди човек) съществуват ентусиасти, които искат да карат, да не бълват изгорели газове и да не се завират едни в други в градския транспорт, за да бълват микроби и вируси. Но, разбира се, тогава се сблъскват с препятствие № 2… общинският гений: липсата на велоалеи; и липсата на контрол малкото, които ги има, да бъдат свободни.

И, ако доскоро за велоалеите и инфраструктурата, въобще—всичко, свързано с велосипедите—ви беше все тая и последна грижа, лигавщина едва ли не и глезотийка, изведнъж се оказа, че сега е сред най-важните приоритети и е важен инструмент за битката с COVID-19, който се използва от развитите общества. И, ако си мислите, че това е „неочаквано“, помислете пак: 1. Пандемиите са предвидени отдавна; 2. Събирането/разреждането на тълпи е основното оръжие за овладяване на заразата.

Много градове по света увеличиха и разшириха инфраструктурата за велосипедисти по време на пандемията. Включително Богота, Брюксел и Милано. В италианския град дори се разрежда пътникопотокът в метрото с 30%, за да се осигури пътуването на поне 1 метър разстояние.

Наскоро моя близка е била притисната в бордюра умишлено от Ганьо с един пръст чело в джип (докато го е чакала да си направи некадърния завой. Не кара, подчертавам – а го чака да завие, защото и умението му на шофьор е колкото и умението му да си напише името). Минавайки покрай нея, единият пръст чело генерира нуждата да каже: „Ей всички требва да ви изтрепаме д**** ш******* колоездачи, м*** ви д****!“

Не съм вирусолог, нито пък учен. Това, което съм, е човек, който оценява ерата, в която живее. Информационната. И който оценява това, че има достъп до заключенията на много по-умните от него хора. Те са там – достъпни са за всички. И за вас. Вместо да четете за пластичните операции на звездите, риалити шоута и силиконови гърди, устни, мигли, далак и коляно, можете да обърнете малко внимание на личната си информационна хигиена (или пък, хайде да не е „вместо“, но поне успоредно с това – да вкарате и малко бензин в горивната смес на мисълта, а не само въздух под налягане).

Спасяването на обществото и помагането не са българска черта, точно както не е и спазването на законите, за които смятаме: „бе, нека ги има и нека са строги, ама аз, ако мога да мина покрай тях…“; „нека, нека има строги закони… аз имам тука един човек… познат в [НАП/НОЙ/МВР/районното/общината/министерството], той ще нагласи нещата за мене!“)

Франция ще инвестира в нови велоалеи… всъщност, да започнем от по-далеч: ще инвестира в уроци за онези, които не умеят да карат колело, за да се научат. По-нататък—страната ще даде на всеки жител по 50 евро, с които да си ремонтира евентуално старото колело, което не е карал отдавна. Ще инсталира още повече места за паркиране и заключване на велосипеди. Само район Париж ще увеличи велоалеите си със 740 км. Ще има три изцяло нови ултра-дълги трасета, препокриващи най-натоварените линии на метрото.