„В научната литература тази група пациенти са наречени „тихото мнозинство“, допълва тя. "Техните симптоми са значително по-леки, по-рядко се проявяват, тези хора не посещават лекар, много често те прикриват своята симптоматика. Този процент е толкова висок, тъй като симптомите са много леки и самите те смятат, че нямат нужда да се лекуват, тъй като се проявяват веднъж в месеца или на няколко месеца“, коментира специалистът.
18,1 на сто от българите страдат от алергичен ринит. Много често той протича в съчетание с бронхиална астма.
Антихистаминовите препарати облекчават симптомите, но не лекуват. Клиничната симптоматика може да се подобри значително при алерген-специфичната имунотерапия.
„Липсата на излагане на микробни антигени в началото на живота, още при раждане на детето, може да доведе до алергия“, казва Кремена Найденова.
„Пациентите следят кога започва цъфтежът на алергена си, колко висока е поленовата концентрация във въздуха. Всяка година затоплянето на времето се измества и цъфтежите започват доста по-рано“, казва д-р Найденова.
През последните десетилетия се наблюдава драстично нарастване на честотата на заболеваемост от различни алергии. 600 милиона души в света страдат от алергичен ринит, най-честото алергично заболяване. 150 милиона европейци страдат от хронични алергични заболявания.
Прогнозите за Европа сочат, че до 2025 година всеки втори европеец ще страда поне от едно алергично заболяване. Промяната в начина на живот през последните години е основният фактор, който влияе върху бума на алергиите. Отдалечаването от природата и обитаването на пространства, които постоянно чистим и дезинфекцираме са в основата на т.нар. хигиенна хипотеза за алергиите.
Специалистът предупреждава, че тези пациенти могат да се влошат при вирусна инфекция, когато всъщност се установява, че са засегнати от бронхиална астма. Когато не са добре информирани, пациентите се страхуват от прилаганото лечение, допълва д-р Найденова.
Тест установява дали човек има алергичен ринит или астма. Тестът с накапване от алергена върху предмишницата е бърз и достъпен. Единственото условие е пет дни преди теста пациентът да не е приемал противоалергични препарати. В помощ на пациентите с алергии е т.нар. поленов календар, който се изготвя за всяка година.
„Често кихане, сърбеж в носа, водниста секреция, много често засягане и на очите със зачервяване, сърбеж, сълзене. Алергичният ринит засяга горните дихателни пътища, но много често протича едновременно с бронхиалната астма, която засяга белия дроб. Включват едни и същи тъкани, имат общи възпалителни процеси, общи алергени от околната среда. Това е т.нар. концепция за единния дихателен път“, пояснява алергологът.
"Противовъзпалително се прилагат инхалаторни кортикостероиди, които действат локално на белия дроб и са без страничните ефекти на системните кортикостероиди. Но повечето от тях наистина се страхуват. Кашлица, лек задух и понякога свирене в гърдите са симптоми на леките форми на астма. Но тези хора като цяло през цялата година се чувстват здрави. Проявяват много рядко тази симптоматика. Много често леките астматици са свързани с алергично заболяване и когато те имат един персистиращ алергичен ринит, се проявяват в един момент и симптоми от долните дихателни пътища. Между 5 и 10% са хората с тежка астма. При тях заболяването протича доста тежко. През последните години доста се работи върху биологичните терапии, които значително подобряват качеството на живот", посочва алергологът.
Пациентите с алергичен ринит, който се влияят от брезовия полен, трябва да избягват консумацията на сурови череши, праскови, целина, моркови и суров лешник. От тези продукти хората с алергия могат да получат сърбеж на мекото небце, дори оток на устните. Специалистите обръщат внимание и на това, че при висока поленова концентрация пациентите с алергичен ринит трябва да са наясно, че могат да получат симптоми като задух, кашлица, свирене на гърдите, които са свързани с алергията. 70 на сто от пациентите с бронхиална астма са засегнати от т.нар. лека астма. Това са предимно млади хора, които неглижират заболяването и смятат, че нямат нужда от лечение, допълва д-р Кремена Найденова.
През май и юни цъфтят тревите, а някои алергии продължават до късна есен, когато цъфтят плевелите. В началото на 20 век алергията се е разглеждала като рядко заболяване. През последните десетилетия обаче сме свидетели на драматично нарастване на честотата и тежестта на алергиите, изтъква д-р Найденова.
Сега сме в пика на пролетните алергии от групата на тревните полени, но като цяло сезонните алергии започват още през февруари, когато е цъфтежът на брезата и се отделя брезов полен, отбелязва пред БНР д-р Кремена Найденова, алерголог в ДКЦ на Александровска болница.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)