„В институцията на омбудсмана продължават да постъпват множество жалби и по този въпрос, като гражданите настояват той да бъде решен, за да се даде втори шанс в случаите, когато поради свръхзадълженост хората не са в състояние да изплатят многото си натрупани дългове и да покриват належащи нужди“, пише доц. Ковачева.
Доц. Ковачева подчертава, че броят на оплакванията е нараснал още повече по време на извънредното положение заради COVID-19.
Доц. Ковачева смята, че при неспазване на правилата, фирмите за събиране на вземания трябва да търпят строги санкции от страна на контролен орган, какъвто може да бъде Комисията за защита на потребителите.
Друг актуален въпрос, с който е ангажирана институцията на обществения защитник, са проблемите, свързани с изпълнителното производство.
Другите проблеми на гражданите, изложени в техните жалби до омбудсмана, също не бива да бъдат подценявани.
И още: отново да бъде обмислена и възможността за законодателна защита на единственото жилище на длъжника - да не може да бъде продадено от съдебен изпълнител дори когато е ипотекирано до приключване на делото на длъжника поне на първа инстанция.
Относно фирмите за бързи кредити, анализът на жалбите на гражданите сочи, че оплакванията най-често са свързани със следните проблеми:
„Задълженията на гражданите нарастват вследствие на непосилни лихви и такси. Спрямо тях се използват неправомерни методи за събиране на вземанията, някои от тях на ръба на закона“, посочва тя.
„В началото на тази година в институцията на омбудсмана бе проведена публична среща и бяха изслушани граждани, които на повторна среща, този път с участието и на институции, поставиха въпросите си, свързани с проблеми в заповедното и изпълнителното производство.
„Във връзка с проведеното обсъждане и поставени въпроси, предлагам да бъде обмислено въвеждането на законодателни мерки за по-добра защита на лицата, които са обезпечили чуждо вземане. Например лицата, учредили ипотека или залог върху своя вещ в полза на чужд дълг, както и поръчителите, да бъдат уведомени за неизпълнението, за да имат възможност да предотвратят настъпването спрямо себе си на негативните последици от предсрочната изискуемост. Също така при трето лице, което е дало като обезпечение своя вещ за чужд дълг, би могло да се регламентира, кредиторът да предяви иска и заявлението за издаване на заповед за изпълнение си срещу главния длъжник и срещу заложния или ипотекарен длъжник“, предлага омбудсманът.
„Не на последно място бих искала да отбележа, че на европейско ниво се разглежда предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити, купувачите на кредити и събирането на обезпечения, но е в начална фаза и ще отнеме много време докато бъде транспонирана в законодателството ни“, пише омбудсманът.
„Общата констатация от всички тези оплаквания е, че за да се предотвратят случаите на свръхзадълженост сред кредитополучателите и да се намали нивото на лошите кредити, е необходимо да се въведат по-строги изисквания за извършване на оценка на кредитоспособността на потребителите на финансови услуги. Изискването за такава оценка съществува и сега, но тя не се изпълнява, което обяснява и факта, че граждани с ниски доходи са изтеглили над десет бързи кредити, които очевидно не съответстват на техните доходи и които никога няма да могат да върнат. Кредиторът следва да е отговорен за предоставяното на кредита и да се стреми да предложи кредит, който по вид и размер да е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и съответно потребителят да бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора за кредит“, предлага омбудсманът.
- наличие на неравноправни клаузи в договорите; прекомерни лихви, неустойки, такси; непредоставяне на достатъчна, точна и своевременна преддоговорна информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит или анекс към договор за кредит; предоставяне за подпис на непопълнени в цялост бланки на договор, както и малък размер на шрифта на важни клаузи по договора; липса на задълбочена проверка относно кредитоспособността на клиента, независимо че е регламентирано такова задължение; липса на информация при прехвърляне на вземания по договор за кредит; начисляване на недължими лихви или прекомерни обезщетения при предсрочно погасяване на кредит; непредоставяне на справки за дължими суми и оставаща част от дълга; използване на неправомерни методи за събиране на дълга.
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати информация до председателя на парламента Цвета Караянчева и председателката на правната комисия Анна Александрова във връзка с многобройните жалби, в които гражданите се оплакват от тормоза, който им оказват фирмите за събиране на вземания (колекторите) и фирмите за бързи кредити.
И още - да се обмисли забрана на доставчиците на обществени услуги (монополисти) да прехвърлят вземанията си на такива дружества, тъй като те разполагат с достатъчен ресурс и възможности сами да организират събиране на дълга, вместо да ползват колекторски фирми.
Омбудсманът предоставя подробен анализ на жалбите, конкретни предложения и подробна съдебна практика – стабилна база, върху която депутатите да стъпят, ако решат да сложат ред в дейността на колекторите и фирмите за бързи кредити в подкрепа на гражданите.
Относно друго често срещано оплакване - претендирана неустойка за непредставяне в срок на поръчител или банкова гаранция, съдът приема, че уговорката за заплащането на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение (поръчители) от длъжника по договора е нищожна - поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията му.
Относно таксата за експресно разглеждане на документи, съдът приема, че е нищожна клауза, противоречаща на добрите нрави, поради обстоятелството, че увеличава многократно размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация. Посочва се, че тази такса противоречи и на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.
По тази причина, следва да бъде отбелязано, че от съществено значение за защитата на правата на потребителите е осъществяване на ефективен контрол относно неравноправни клаузи в общите условия и договорите на фирмите за бързи кредити.
Омбудсманът обръща внимание, че проблемите на гражданите с фирмите за бързи кредити и колекторските фирми, особено в ситуацията на пандемията, предизвикана от коронавируса, поставят на отново на дневен ред въпроса с “вечния длъжник”.
Сред предложенията на Диана Ковачева са: чисто съдебно минало за работещите във фирмите за събиране на вземания; забрана да се дават сведения за длъжника на трети лица, като например на близки и работодатели; да се ограничи времето на общуване с длъжника.
Така например, по отношение на начисляваните такси и неустойки от страна на фирмите за бързи кредити, съществува постоянна съдебна практика, според която в тези случаи чрез законни средства небанковите институции постигат незаконен резултат, т.е. заобикалят закона.
Що се отнася до претендирана такса разходи, в съдебните актове се постановява, че такава договорна клауза, според която длъжникът следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от обезщетението за забава, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е нищожна. Приема се, че това противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
„Наложително е законодателят да обърне сериозно внимание на въпросите, свързани с дейността на фирмите за събиране на вземания и на фирмите за бързи кредити, които години наред не намират своето решение. Изразявам увереност, че проблемите и възможните разрешения ще бъдат подложени на внимателен анализ и ще се приемат съответни нормативни решения в защита на гражданите“, завършва омбудсманът.
„Очевидно е, че съдът не допуска наличието на неравноправни клаузи в договорите за бързи кредити, но конкретните съдебни решения, с които те се отменят, засягат само конкретните искове и договорите, с които съдът е сезиран. Това обаче не решава общия проблем“, подчертава Диана Ковачева и заключва, че самоконтролът в сектора на бързите кредити очевидно е недостатъчен.
„С оглед на най-честите оплаквания, намирам за необходимо да се въведе забрана дружествата, занимаващи се със събиране на просрочени вземания, да начисляват такси, неустойки или санкции, които не са предвидени в договора със съответния клиент/потребител, като при условие че събират вземанията, да се ограничат правата им до начисляване на разумните разноски по събиране на вземането“, предлага омбудсманът.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)