Обсъждат два проекта за промени в Закона за радиото и телевизията

"Радио и телевизионният сектор се обяви твърдо против въвеждането на задължителни квоти за българска музика в програмите на търговските медии

Секторът счита, че идеята за въвеждане на задължителна квота за българска музика е излишна, неподходяща и дори вредна мярка по ред причини.

Парламентарната комисия по културата и медиите ще обсъди на днешното си заседание два проекта за промени в Закона за радиото и телевизията, внесени от депутати от Обединени патриоти.

Ето я позицията на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО:

Българската музика вече заема съществено място в радио- и телевизионните програми и получава значителна подкрепа от операторите. Интересът към българската музика в последните години расте и води до естествено увеличаване на присъствието на българската музика в радио- и телевизионния ефир. По данни на ПРОФОН – Дружеството за колективно управление на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители, процентът на българска музика в радиопрограмите е повече от 20 % като за посочения от дружеството период (2017 и 2018 г.) процентът нараства. В България от години се създават и разпространяват радиопрограми, които излъчват само или предимно българска музика като БГ Радио, програми с българска фолклорна музика, програмите, които излъчват поп-фолк и актуална българска музика. В радиопрограмите, които излъчват основно съвременна музика за младежка аудитория до 30 г., делът също е висок – около и над 15% от общото музикално съдържание. Специализираният профил на радиопрограмите може да не позволява значително присъствие на българска музика в програмата. Въпреки това и в програми, в които преобладаващият жанр е класическа музика, джаз или специализирана клубна музика (диджей ремикси) също е включена и присъства българска музика.

Въвеждането на задължителни квоти за българска музика нарушава редакционната независимост на операторите и ще доведе до влошаване на качеството и уеднаквяване на програмите. В създаването на програмите си операторите се ръководят от интереса на аудиторията и от заложените характеристики на програмата. Редакционната свобода и независимост на операторите, съчетани с лицензионната политика на Съвета за електронни медии, са създали широко жанрово разнообразие и разнообразие на програмно съдържание за българската аудитория. Въвеждането на задължителни квоти за българска музика представлява намеса в редакционната свобода на частните операторите и ще доведе непосредствено до уеднаквяване на програмите. Изпълнението на задължението силно ще ограничи избора на съдържание, и ще увреди интереса на аудиторията, лишавайки я от предлаганото към момента разнообразие. При музикалните програми със специфична жанрова насоченост може да се окаже невъзможно да се за „запълни” евентуална квота за българска музика или пък да се наложи многократно излъчване на едни и същи произведения, което неизбежно ще влоши качеството на програмата.

Задължителното включване на съдържание в програмите с цел популяризиране на българската култура поставя въпроса за качеството на това съдържание. Редно ли е да се приема, че всяка българска музика следва да получи подкрепа от държавата чрез въвеждане на задължително излъчване, независимо от културните си качества? Така може да се достигне до ситуация, при която се подкрепя музика, която сама по себе си не подкрепя българската култура.

Идеята за въвеждане на задължителна квота за българска музика не е съобразена с факта, че включването на задължителен процент българска музика няма да бъде съвместимо с изпълнението на характеристиките на програмата, заложени в издадените от СЕМ лицензии. Това важи в особена степен за програми с филмов, информационен, спортен и друг специализиран немузикален профил, при които операторът не излъчва каквато и да било музика, с изключение на музикални подложки и музикално оформление на произведения, включени в програмата. С лицензиите на доставчиците се възлага задължение за доставяне на медийна услуга, включвайки в съдържанието на програмата програмни елементи, съобразно посоченото в програмните характеристики на лицензията за конкретната програма. В Закона за радиото и телевизията също се съдържат изисквания за включване на определено съдържание в програмите. Въвеждането на още допълнителни изисквания спрямо съдържанието неминуемо ще постави доставчиците в невъзможност да създават програма, която да отговаря на всяко едно от заложените законови и лицензионни изисквания поради практическа невъзможност всички те да бъдат съвместени.

На 21 февруари група народни представители от ПГ Обединени патриоти внесе в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закон за радиото и телевизията. Законопроектът предвижда въвеждане на задължително минимално съдържание от повече от 30% „българска музика“ във всички радио- и телевизионни програми. Съотношението следва да бъде постигнато в дневния пояс и е скрепено с имуществена санкция за „нарушителите“ в размер на до 20 000 лв. за нарушение в рамките на едно денонощие.

Обсъждането на въпроса за възлагане на обществена мисия във връзка с определени културни потребности може да бъде само в контекста на запазването на свободата на избор и редакционната свобода на операторите дали да изпълняват конкретна обществена мисия, компенсиране на допълнителните разходи за възложената мисия и при спазване на българските и общностните правила за свободна конкуренция, правилата за държавната помощ, за свободното движение на услугите и забрана за дискриминация".

Пазарът за разпространение на музика е изключително достъпен. Съществуват редица платформи, чрез които качествената българска музика достига бързо до аудиторията. Търговските радио- и телевизионни оператори са само една от многобройните платформи за достигане на съдържание до аудиторията. Изключителни възможности в тази връзка предлагат интернет и новите цифрови технологии. При това следва да се отбележи, че тези нови технологии са много по-близки до младата аудитория, сред която се цели популяризиране на българските музика, език и култура.

Предложението за въвеждане на квоти за българска музика противоречи на правилата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Съгласно чл. 18 от ДФЕС „се забранява всякаква дискриминация на основание гражданство“. Чл. 49 и чл. 56 от ДФЕС забраняват ограниченията на свободата на установяване и на свободата на предоставяне на услуги. Съгласно чл. 71 от ЗРТ БНР и БНТ подпомагат създаването и изпълнението на национална аудио-, съответно аудио-визуална продукция, като отделят за създаване на ново производство не по-малко от 5% от държавната субсидия – за БНР /за създаване и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения/ и не по-малко от 10% – за БНТ /за българско филмово телевизионно творчество/. Възлагането на обществена мисия, свързана с културните потребности на обществото, предполага компенсация на допълнителните разходи, които иначе доставчикът на медийна услуга не би направил.

Радио- и телевизионния сектор застава твърдо против приемането на предложените мерки за държавна намеса в съдържанието на търговските медии. Днес АБРО и 40 радио- и телевизионни програми внесоха становище срещу законопроекта в Комисията по културата и медиите на Народното събрание.

В законопроекта най-малко 1/3 от музикалното съдържание на медиите, извън новини, спортни предавания, реклами и филми, трябва да е предназначено за българска музика, а най-малко половината от българската музика с текст трябва да бъде с текст на български език. Предвидени са и санкции от 5 000 до 20 000 лева.

В становището на БНР се посочва, че предложените в проекта разпоредби освен че влизат в противоречие с основни принципи на конституционното и наказателно право, са практически неприложими. Редица организации, сред които Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, както и СЕМ, също излязоха с отрицателно становище по проекта.