Момичето, превозило баща си с велосипед на 1200 км в Индия: Обещах на мама

"За около петдесет километра се качихме на стоп в каросерията на камион, но и през ум не ми е минало да се откажа", споделя момичето, което е карало велосипеда близо седмица.

"Никога не съм си мислела, че ще стана известна", казва свенливата девойка, която често се обръща към баща си, който да отговори вместо нея по време на интервюто. "Мисля си, че хората са толкова впечатлени, защото съм момиче", казва тя.

Двамата преживели тежкото пътуване основно на бисквити и на храна, която им давали добри хора по местата, където спирали за почивка. Когато пристигнали, момичето казало, че единственото нещо, което иска, е да спи и да яде варен ориз с леща.

Изтощителното пътешествие на Джоти Кумари с безработния й баща от предградията на Делхи до родното село, на 1200 км оттам, се превърна в сензация по света и хвърли светлина върху съдбата на безработните мигранти в Индия, предаде БТА.

Историята за решимостта и издържливостта й възхити сънародниците й, снимката й на розовия велосипед заедно с татко й взриви социалните мрежи.

"Бях твърдо решена да стигнем до дома с татко живи и здрави. Мама ми възложи тази задача", каза момичето в телефонно интервю от село Сирули в бедния източен щат Бихар.

Индийското момиче на 15 години, което се прочу с това, че превози с велосипед болния си баща на 1200 км в Индия, споделя, че и през ум не й е минавало да се откаже, след като обещала на майка си, че ще върне баща си жив и здрав у дома, съобщи фондация "Томсън Ройтерс".

Девойката обаче се превърна в знаменитост и откакто осъществи пътуването си, местни политици и журналисти се надпреварват да се срещат с нея. Джоти Кумари признава, че не ходела редовно на училище, защото семейството й е бедно и имала работа вкъщи, но сега смята да започне отново да учи. Бихар е един от най-слаборазвитите и консервативни индийски щати, където момичетата редовно нямат достъп до образование и минават под венчило още като деца. Индийската федерация по колоездене предложи да плаща за обучението на момичето и то да се включи в националния отбор.

Кумари била отишла от Бихар до столицата Делхи при баща си, който работи там като водач на рикша. След инцидент обаче пострадал и не можел да работи. Затова момичето отишло при него през март, за да се грижи за него, да чисти и да готви. Когато влезе в сила карантината, десетки хиляди мигриращи работници бяха принудени да се върнат по родните си места и повечето от тях трябваше да изминат стотици километри пеша. Затова Кумари потеглила с велосипед, с който превозила баща си и дори малко багаж.