„Разликата е съществена. Като се започне от статута ѝ, че е експертна и се стигне до това, че няма утвърден дневен ред“, смята той.
Македонците се оправдаха с предстоящите избори, в които антибългарската реторика не спира. София реагира и на претенциите на страната да запише македонския език като самостоятелен.
По думите му тя прави инвентаризация на политически личност, а това е абсурдно. „Причината е, че дори и за 1 000 личности да се разберем, винаги ще има 1001, която да е спорна“, посочи той.
„Това, с което комисията беше натоварена, още от начало правеше нейната работа невъзможна и тя беше осъдена на неуспех заради подхода на нашето правителство“, категоричен е Кючуков.
„Един от проблемите, който тормози работата на комисията, може би е в липсите в самия документ. В него трябва да се изчистят някои неща предварително“, категоричен е проф. Боби Бобев от Института по балканистика към БАН.
Освен с COVID-19 Република Северна Македония продължава да се бори и със старите си страхове. Напрежението между София и Скопие се засили през последните месеци, след като беше преустановена работата на съвместната комисия, която трябваше да реши спорните въпроси.
„Ние тръгваме към решаване на един научен въпрос от политическа гледна точка. Това не трябваше да се допуска“, смята той. И допълни: „Нашето поведения към Северна Македония след 1989 никога не е било достатъчно целенасочено и биещо в една и съща точка“.
„С договора за добросъседство с Македония държим в ръцете си ключ, но го използваме като тирбушон, защото тази комисия която е записана вътре, на практика не преговаря, а разговаря“. Това коментира директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков в предаването „Неделята“ на Нова телевизия.
)