Отговорите на специалиста: Превенция и лечение на заболявания на черния дроб и стомашно-чревния тракт

В тази връзка има ли ракът на дебелото черво ранни симптоми и как да ги разпознаем?

Кои са най-честите заболявания на стомашно-чревния тракт и как да ги предотвратим, доц. Ханджиев?

Кой е днешният ни гост накратко:

Могат ли да бъдат оперирани злокачествените образувания на черния дроб?

Може ли едно хронично възпалително заболяване на дебелото черво да се влоши, ако не се предприеме навременно лечение и да доведе до по-сериозни последствия?

Съществува ли скринингов метод за това заболяване?

Тежест в гърба и гаденето след хранене симптом ли са за гастро заболяване?

Язвите могат ли да прераснат в злокачествено заболяване?

Отговорите дава доц. Стоян Ханджиев, който завежда Клиника по Гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник Младост от 2016 г.

- Въпросът има няколко страни, но когато говорим за стомашно-чревния тракт, не трябва да пропускаме и чернодробните и панкреасните заболявания. Има известна тенденция за увеличаване на някои от тези заболявания. Добрата новина е, че зачестяват доброкачествените заболявания като гастроезофагеалната рефлуксна болест. Язвената болест пък бележи една постоянна честота, като се изостря най-често през пролетта и есента. Същевременно злокачествените заболявания показват известна тенденция към редуциране спрямо други заболявания от онкологичната практика. Така например има известна тенденция към намаляване заболеваемостта от рак на стомаха през последните години, дебелото черво има една постоянна тенденция за стациониране на честотата.

- И да, и не. Защото една болка в гърба може да има много диагностични измерения – дископатия, шипова болест, може да е проблем на ревматологичната практика, както и на онкологичната. При един панкреатит или панкреасна болест болката може да бъде локализирана там. Същото се отнася обаче и до раково заболяване на панкреаса. Би могло да бъде при пенетрираща язва. За да приемам, че е коремна болка, трябва да изключим всички останали и това трябва да стане с добър тайминг и да не протакаме пациента и да го пращаме и тук, и там. Така че това е въпрос и на култура на лекаря, при когото първо попадне болният. Ако попадне при мен, аз ще изключа бързо коремна симптоматика, но няма да го оставя и да кажа „аз съм дотук, свърших, дадох всичко от себе си“. Ще го изпратя на невролог, ревматолог, на кардиолог. Един инфаркт на миокарда може да протече с болка в горната част на корема и към гърба. Но ако кардиологът изключи инфаркт, това не значи, че не трябва да го изпрати към гастроентеролог или друг специалист. Сега има телекомуникационна медицина, лесно е пациентите да бъдат съветвани онлайн. В този смисъл ние даваме консултации, на мен ми е приятно и полезно. Съвременните технологии, вие журналистите и ние лекарите заедно правим медицината по-достъпна за пациентите.,

- Може. Като имаме предвид, че хроничните възпалителни заболявания, с които оперираме всеки ден не са толкова много. Всеки казва „Имам колит“, но това не е вярно. Колитът е възпаление на дебелото черво, което може да не е специфично, но това може да се установи само след като направим колоноскопия. Колитът не е клинична диагноза, а морфологична.

- Това е територия, която е в зоната ми на по-тесен интерес. Отговорът е да. Премахването на туморите на черния дроб не е само хирургия в тесния смисъл на думата. Има цял постулат по отношение на първичния рак на черния дроб, който показва тенденция за нарастване в последните години, заедно с кожния меланом, в сравнение с рака на гърдата, който пък намалява. Така че първичният рак на черния дроб, който е 80% от всички първични злокачествени тумори на черния дроб, нараства.

- Той има много различни клинични физиономии. Сигнални симптоми са кървенето, промяната в навика на пациента да ходи по голяма нужда. Смяната на диарията със запек би могъл да бъде един от сигнализиращите симптоми. Също така анемията – хематолозите, които до преди няколко десетилетия лекуваха анемията, сега вече директно изпращат тези болни при гастроентеролог. Първата презумпция за търсене на първоизточника на анемията е инспекция на дебелото черво и на стомаха.

- Той се крие в индикациите за извършване на ендоскопски методи. На първо място това е възрастта на пациента – след 50 г е добре човек да си направи гастро- и колоноскопия като превенция, дори и да няма оплаквания. И това влиза в стандартите на много европейски практики, както и в нашата. Младостта също не е порок, но тук визирам младите пациенти с установени полипи. Доброкачествената полипоза има индекс за раково израждане, особено в някои от своите варианти.

- Язвата на стомаха може да се счита за по-опасна и се приема като предиспозиция, за разлика от язвата на дванадесетопръстника, при която по-рядко намираме еволюция от една язвена болест.. Затова при язвената болест на стомаха си имаме стандарт – след установяване на язвата следва лечение 30-40 дни, после нова ендоскопия и когато установим, че язвата е излекувана, сваляме гарда по отношение на тази завишена онкологична бдителност.

Доц. Стоян Ханджиев завежда Клиника по Гастроентерология в Аджбадем Сити Клиник Младост от 2016г. Той е с над 30 години опит в областта на гастроентерологията, като е специализирал в Германия, Холандия и Дания. Сертифициран експерт по конвенционална, доплерова и интервенционална абдоминална ехография: перкутанни биопсии, радиофреквентна високочестотна термоаблация на чернодробни тумори, дренажни процедури на черен дроб, перитонеално и ретроперитронеално пространство под ехографски контрол, перкутанен трансхепатален билиарен дренаж под ехографски и рентгенов контрол; конвенционална горна и долна ендоскопия.

Автор е на 67 публикации в български и чужди медицински списания. Има множество участия като лектор и модератор на форуми в областта на гастроентерологията и хепатологията. Член е на Европейска асоциация за изучаване на черния дроб (EASL) и Европейската федерация по ултразвук в медицината и биологията (EFSUMB).

В епизод четвърти от съвместния социален проект на woman.bg и Acibadem City Clinic Младост „Отговорите на специалиста“ ще отговаряме на вашите въпроси, този път свързани с превенцията и лечението на заболявания, свързани със стомашно-чревния тракт.

Да вземем под внимание и Болестта на Крон и Улцерозния колит, които също могат да се усложнят. От една страна усложненията могат да са от възпалително естество, което е доброкачествено – като стеноза (стеснение на участък, където има възпаление), перфорация (спукване на червото в определен участък), фистулизация (образуване на дефектен ход между черво и друг орган). Тези усложнения нерядко налагат и оперативна, хирургична практика.

Искам да обърна внимание и на язвата на хранопровода – това е по-рядко случващо се заболяване, но понякога язвената болест на хранопровода може да мине незабележимо или пациентът да неглижира оплакванията си. А тази болест е също една преканцероза. Възпалителните заболявания на долната част от хранопровода са рискови за метаплазия или като преканцероза за прерастване в онкологично заболяване. Ракът на хранопровода е нещо зловещо, ние там не сме силни в терапията, хирургията и т.н.

От другата страна са раковите заболявания. При Болестта на Крон и Улцерозния колит неправилното, или ненавременното, или нелекуваното състояние, може да доведе до усложнения. А тези автоимунни заболявания изискват особено моделиране, мониториране, проследяване и реагиране съобразно промяната в клиничната, лабораторната, ендоскопската картина на заболяването.

По отношение на злокачествените заболявания другите показатели, които са важни статистически, освен честотата, са преживяемостта и смъртността, които определено показват тенденция към намаляване. Това се дължи до голяма степен на превенцията и профилактиката от страна на пациента и нашата намеса от друга с всички инструментални екстри като фиброгастроскопия, фиброколоноскопия и нашата навременна реакция.

Фамилната обремененост е друг важен фактор. Независимо къде – дали на гърда, бял дроб или другаде, близък на пациента има или е имал рак, е задължително да се направи изследване. Един съвет – много наши пациенти, практически здрави, се изследват за туморни маркери, т.нар лабораторни тестове. Не съветвам да се правят, защото туморният маркер не е скрининг, има фалшиви положителни, както и фалшиви отрицателни. Следвайте тези препоръки, които са по правилата на европейската и световната организация.