Код здраве: За диабетиците и връщането към нормален начин на живот след COVID-19

Кой е днешният ни гост накратко:

Масово се счита, че диабетоболните имат по-висок риск от заразяване с Ковид-19. Това обаче не е вярно. Истинските рискове пред тях са свързани с по-тежкото протичане на вирусната инфекция.

Ако тази тема ви е била интересна и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS

Как плавно и целесъобразно да се върнем към нормален начин на живот след престоя ни у дома за повече от два месеца, защо гладуването е абсолютно противопоказно за диабетоболните, както и още ценни и полезни съвети ще откриете във видеото:

По последни данни ¼ от хоспитализираните с коронавирусна инфекция имат захарен диабет, като делът на тези от тях, които са в интензивните отделения, нараства до 1/3.

„Рискът на един човек със захарен диабет да се зарази с коронавирус е еднакъв с риска от заразяване на всеки един друг човек. Когато обаче хората със захарен диабет се заразят с коронавирус, при тях заболяването може да протече по-тежко и прогнозата да бъде по-неблагоприятна. Но тук има едно „НО“ – това се отнася за захарния диабет, когато той не е добре контролиран“. Това коментира днешният гост на здравното предаване „Код здраве“ проф. д-р Цветалина Танкова, дмн, началник на Клиниката по диабетология на Университетска болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев". И допълва, че през последните няколко месеца са натрупани данни от Китай, САЩ, Италия, Великобритания, които показват, че има пряка връзка между добрия контрол на кръвната захар и хода на заболяването при Ковид-19. „Напоследък бяха публикувани данни от Китай, които показват, че преживяемостта при хората със захарен диабет, които са поддържали трайно добра кръвна захар до 10 ммол/л, е 98.9%. А при тези, които са поддържали незадоволителен гликемичен контрол - с кръвна захар трайно над 10 ммол/л - смъртността е била 11%, тоест 10 пъти по-висока“, обяснява проф. Танкова.

Завършила е Медицинска академия, София с пълно отличие и Златен Хипократов медал през 1984 г. Има специалности по вътрешни болести и по ендокринология и болести на обмяната. Специализирала е по проблемите на захарния диабет във водещи клиники в Швейцария, Великобритания, Дания. Ръководи множество национални и международни научни проекти в областта на захарния диабет. Има над 200 публикации в научни медицински списания и над 350 участия в научни форуми. Научните й трудове са цитирани над 3500 пъти в чуждестранни издания. През 2013г. издава учебник „Захарен диабет“. Поканен лектор на курсове за следдипломно обучение на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) в много страни.

Захарният диабет често се съчетава и с други заболявания, които са свързани с по-висок риск от протичане на коронавируса. Това са сърдечно-съдовите заболявания, артериалната хипертония, затлъстяването, хроничното бъбречно заболяване, както и тези на черния дроб.

Проф. Танкова предоставя интересни наблюдения върху ефектите, които коронавирусната инфекция може да предизвика у пациенти, които до този момент не са имали диабет: „Установено е, че върху бета-клетките на панкреаса има рецептори за коронавирус и когато един човек е заразен, свързването на вируса с тях може да доведе до увреждане на клетките и до покачване на кръвната захар. Така че хора, които нямат диабет, по време на коронавирусна инфекция могат да бъдат с хиперглекимия и тази повишена кръвна захар трябва също да бъде контролирана“.

Проф. д-р Цветалина Танкова, дмн е Началник на Клиниката по диабетология на Университетска болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев"; Ръководител на Катедрата по ендокринология, Заместник-декан по научната дейност на Медицински Факултет, Медицински университет – София. Член на Експертния съвет по ендокринология към Министерството на здравеопазването.

Член e на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD), Генерален комитет на Групата за обучение по захарен диабет (DESG) към EASD, Европейска група по инсулинова резистентност (EGIR) към EASD. Секретар на Българското Дружество по Ендокринология от 2003 г.