При служебно извършената проверка касационната инстанция е установила, че преди постановяване на обжалваното съдебно решение част от оспорените разпоредби са били изменени и допълнени - ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г. и ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г. Следователно, тези разпоредби вече не са били действащо право, поради което не могат да бъдат предмет на съдебна проверка за законосъобразност. След като част от оспорените разпоредби са престанали да бъдат действащо право поради техните последващи изменения и допълнения, то съдебното решение, с което се отменят тези разпоредби, е недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта, с която са отменени § 4, т. 3, § 5 в частта на изменението на чл. 8, ал. 2, т. 4 и 5, § 6, т. 1, 2 и 3, § 7, т. 1, 3, 4 и 5, § 13, т. 1, § 16, § 24, т. 2, § 26 и § 28 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. В останалата част решението на тричленния състав на ВАС е оставено в сила.