Административен съд-Благоевград спря решението на ОИК за отстраняването на кмета Румен Томов

Административен съд – Благоевград спря предварителното изпълнение на решението на Общинска избирателна комисия – Благоевград, с което предсрочно бяха прекратени пълномощията на кмета на Общината инж. Румен Томов.

В искането по чл. 459, ал. 4 ИК жалбоподателят се е позовал на основанията по чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по наличието на които, с оглед фактите по административната преписка и закона, съдът прие следното:

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне, с връчване на преписи".

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, съдът определи:

Правата на личността са ценност, чието засягане е неоценима, респ. непоправима или най-малкото трудно поправима вреда и при евентуална отмяна на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА, включително чрез обезщетителните способи за защита.

Това сочи справка в сайта на съда. Ето какво сочи пълния текст на определение № 660 от 04 май 2020 г.:

спира предварителното изпълнение на Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. на О. И. К. – Б..

"Производството по реда на чл. 459 от Изборния кодекс (ИК) вр. чл. 42, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е образувано по жалба на Р. Г. Т. от Б. срещу Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. на О. И. К. – Б., с която е отправено искане за спиране на изпълнението му.

Без съмнение е на следващо място, че под „вреди” в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК законодателят е визирал не само имуществени вреди, но и вреди с неимуществен характер. Не може да има съмнение също, че за преценката по чл. 166, ал. 2 АПК следва да се изхожда от характера на възникналото в резултат на избора правоотношение, в която връзка тя не може да се абстрахира и от мажоритарния елемент на местните избори за кмет на община. Не без значение е персоналният компонент на местните избори за кмет и затова определянето на временно изпълняващ длъжността кмет от общинския съвет не е равнозначен, освен че правомощието по чл. 42, ал. 6 ЗМСМА може да бъде упражнено при влизане в сила на решението – арг. от чл. 42, ал. 5, изр. 2 ЗМСМА.

Без съмнение, предварителното изпълнение на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА е допуснато от закон - чл. 459, ал. 4 ИК вр. чл. 42, ал. 5 ЗМСМА, като отнема привилегията на жалбата до съд, която предоставя забраната за изпълнение на индивидуален административен акт по чл. 166, ал. 1 АПК, без специалният закон да изключва намесата на съда. За намесата по чл. 459, ал. 4 ИК, при отсъствието на специални правила в ИК за предпоставките, при които е допустима, следва да се изхожда от общите цели на специалния закон и принципните положения в общия АПК.

Дали в дейността си кметът е спазил закона (чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА) е въпрос по същество на спора пред съда, доколкото е основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му с оспореното решение, и не е в обхвата на преценката за основателност/неоснователност на искането по чл. 166, ал. 4 АПК. Нарушението на закона (несъвместимост - чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА) се смята за установено с влизане в сила на съдебния акт по спора за законосъобразност на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА. Затова и важните обществени интереси зад нормата на чл. 459, ал. 4 ИК не могат да бъдат изведени и от самото съдържание на акта и от посочените в него правни норми, послужили като правно основание за издаването му. До окончателното разрешаване на възникналия спор от съда, предварителното действие на решението е само по себе си непоправима вреда за жалбоподателя – загуба на кметския статут, на възнаграждение – материална основа за съществуването, респ. за публичния интерес зад неговия избор за кмет. Прекратяването на пълномощията на кмета на основанието по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА е негативна оценка и за моралните му качества, с оглед което предварителното изпълнение засяга доброто му име в повече от необходимото за постигане целта на закона с правилото на чл. 459, ал. 4 ИК.

И не на последно място, доколкото решението има за последици прекратяване мандата на изборен орган на власт, то не засяга единствено възникналия кметски статут на избрания кандидат, в основата на който стои избирателното право (основно право, залегнало в член 40 от Хартата на основните права на Европейския съюз). Затова преценката за основанията за защита по чл. 166, ал. 2 АПК не може да се абстрахира напълно и от засегнатите от решението на ОИК права на упражнилите избирателното си право лица. В тази връзка, при представителната демокрация, при която „най-общо мандатът се определя като особена публична служба в интерес и полза на обществото за определен срок” и „… се предоставя на този орган в публичен интерес и незаконосъобразното му прекратяване не би било само формално нарушение на Конституцията и на закона, а съдържателно би накърнило този публичен интерес”, доколкото „В крайна сметка, всяка власт произтича от суверена и е израз на народовластие”, а мандатността е „способ за отразяване на политическата воля на народа (суверена) при конституирането на държавните органи и осъществяването на тази воля” (Решение № 13/15.12.2010 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 12/2010 г.), вредата от предварителното действие на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА е непоправима в смисъла на закона – чл. 166, ал. 2 АПК.

На първо място, искането за спиране действието на оспореното решение е заявено с подаване на жалбата за първи път и, независимо че законодателят е препратил за произнасянето на съда по него към условията по чл. 166, ал. 2 АПК – чл. 166, ал. 4 АПК, произнасянето не е ограничено до преценката за настъпили „нови обстоятелства” (новонастъпили след издаването на акта) - Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСК на Върховния административен съд. Причиняването на значителна или трудно поправима вреда следва да се съпостави с обществения интерес, доколкото „Допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт.“ (цит. тълкувателно решение).

Оспореното решение на О. И. К. (ОИК) – Б. № 304-МИ/28.04.2020 г. е по чл. 42, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 ЗМСМА и подлежи на обжалване и изпълнение, независимо от подадената срещу него жалба – чл. 459, ал. 4 ИК. В тази връзка, доколкото специалният закон не е изключил контрола на съда върху изпълнението на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА преди влизането му в сила и искането по чл. 459, ал. 4 ИК изхожда от адресата на правните му последици в качеството на кмет, като може да бъде заявено при всяко положение на делото – чл. 166, ал. 2 АПК, образувано по допустима жалба – постъпила в срока по чл. 459, ал. 1 ИК вр. чл. 42, ал. 5 ЗМСМА, искането в жалбата е допустимо.

От една страна, при евентуална отмяна на оспореното решение е невъзможно възстановяване на предишното положение (чл. 301 АПК) в смисъл, че правоотношението е мандатно и пълният срок на пълномощията не се възобновява с неговата отмяна. От друга страна – временната защита чрез спиране на действието му ще гарантира публичния интерес от осъществяване на административните функции на общината именно от избрания за кмет, с оглед персоналния елемент на избора (виж и Решение № 7/08.10.2013 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 16/2013 г.).

Решението на ОИК за определяне на изборните резултати е израз на упражненото конституционно право на гражданите за участие в общинското самоуправление чрез вота за конституиране на органите на местна власт, поради което и е допуснатото от закона незабавно негово изпълнение (чл. 459, ал. 4 вр. ал. 1 ИК). Обратното - изхождайки от презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на решението по чл. 459, ал. 1 ИК, предварителното изпълнение на решение за предсрочно прекратяване на възникналите пълномощия на кмет не защитава обществения интерес.