МЗХГ и БАБХ очакват двойно увеличение на реализацията на българско агнешко в страната спрямо 2019 г.

Данните на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) сочат, че се очаква двойно увеличение на реализацията на българско агнешко в страната спрямо 2019 г.

Другите видове помощи, които ЕК е изготвила са за частно складиране на обезмаслено мляко на прах и масло, за прясно и охладено говеждо месо от животни над 8 месеца и за частно складиране на прясно и охладено агнешко и ярешко от животни на възраст до 12 месеца.

Задължителната мярка за осигуряване на администриране от всички държави-членки предлага доброволни споразумения и решения, чрез които операторите да планират производството на сурово мляко в съответствие с променящите се модели на търсене. Коментарът на Комисията по нея е, че това не е мярка за подкрепа, а такава, която да позволи на фермерите и сдруженията да поемат своята част от отговорността за адаптиране на обемите спрямо търсенето и предлагането в тази извънредна ситуация.

Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Иван Капитанов запозна участниците в срещата с финансовите инструменти, които предлага Българска банка за развитие (ББР), Фонда на фондовете, както и със стартиралата от ББР схема за предоставяне на безлихвени кредити на физически лица чрез търговските банки.

По време на срещата бе обсъдено и предложение от МЗХГ за изменение на чл. 2 от ПМС № 70 за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти. Изменението цели да гарантира изкупуването на българско сурово мляко и същевременно да не допусне продукти, които нямат аналог и не се произвеждат в България да бъдат свалени от продажба и да не присъстват в магазините. Браншовите асоциации изразиха различни становища по предложението.

По време на срещата министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева припомни, че се очаква решение от Европейската комисия, което да позволи програмиране на хоризонтална мярка COVID-19 с недоговорените средства от Програмата за развитие на селските райони. Тя поясни, че ако мярката бъде приета, програмирането й ще бъде консултирано с бранша. „Нейното прилагане ще бъде в края на реколтната година, когато има данни за отражението на кризата върху пазарите на съответната селскостопанска продукция“, поясни Танева.

По мярка за частно складиране на определени сирена за подпомагане са допустими всички произведени сирена, както и замразена извара. Изключение има за сирената, които не са подходящи за по-нататъшно съхранение след периода на зреене. Минималното количество на едно подадено заявление е 0,5 тона, като операторите не са ограничени в броя на заявленията. Размерът на помощта е 15,57 евро на тон за фиксирани разходи за съхранение и 0,40 евро за тон на ден договорно складиране. Договорният период на съхранение е между 60 и 180 дни. Квотата за България е определена на 889 тона, което е с 22% повече от прилаганата у нас през 2016 г. мярка за частно складиране на сирена.

Това стана ясно по време на Консултативен съвет по животновъдство, проведен днес чрез видеоконферентна връзка, съобщиха от пресцентъра на МЗХГ. Представителите на бранша благодариха на МЗХГ и БАБХ за предприетите мерки за повишаване консумацията на прясно българско агнешко месо и отчетоха като успешна съвместната кампания.