Дядо Гавриил: Бог може всичко да премахне

Да сме здрави, да изминем тези изпитания с повече вяра и смирение, с повече любов към Бога и състрадание към хората, пожела за празниците Ловчанският митрополит Гавриил.

"Великден е най-големият християнски празник. Докато стигнем до него, има и много други събития, които ни подготвят, като Великия пост. Казано е, че не можеш да видиш Възкресението, ако не се качиш на Голгота. Това е трънен път - носене на кръст, на самоограничения, по-усърдна молитва, за да изпиташ истинската радост на Възкресението", посочи дядо Владика.

"Който няма възможност или го е страх, може да гледа служба по телевизията. Въпросът е там, че не е същото дали ще я гледаш по телевизията или ще присъстваш. Благодатта на службата е в храма, там е молитвата, там става тайнството. За един вярващ човек е огромна разликата, но хората, които не дойдат, могат да се молят и вкъщи", заяви духовникът и добави, че има достатъчно литература и, който желае, може да прочете за всеки един ден от Страстната седмица.
По думите на митрополита за Великден не може да се говори, трябва да се преживее, да се подготвиш за него и тогава да усетиш тази велика радост Христовото Възкресение. "Когато ходихме за Благодатния огън, чувствахме, че все едно присъстваме на Възкресението. Усещаш в душата си огромна радост. Няма по-голям празник за нас, християните. Силата на Благодатния огън е чудотворна, хора са оздравявали от болести", добави Владиката.

С вяра и покаяние ще преминем през изпитанията на пандемията. Затова и предстоящите Великденски празници трябва да посрещнем с молитва, смирение, търпение, любов към Бога и състрадание към хората, каза Ловчанският митрополит Гавриил в интервю за БТА. Той призовава да отпразнуваме Възкресение Христово - този велик празник на божията любов към хората, с радост, с много благодарност към Господа и с искрена молитва, за да ни помогне да се справим с днешните трудности.

По думите му във време на пандемия виждаме, че не сме всемогъщи, че Господ е над нас и без негова помощ не можем да преодолеем изпитанията. "Учи човек на смирение, засилва неговата вяра и му дава търпение, без което не може. Ропотът мъчи човек, разбива човешката нервна система. Няма никаква полза - нито за телесното здраве, нито за душата на човека. Търпението и смирението са балсам в такива трудни моменти. Затова призовавам с търпение, молитви и вяра да преминем тези ограничения и изпитания и да се надяваме, че след Христовото Възкресение ще дойде и отминаване на пандемията", каза митрополит Гавриил и добави, че много българи ще станат по-вярващи и по-смирени.
Според него именно покаянието и вярата ще ни спасят. "Бог е всемогъщ и всичко може да премахне, но той иска от нас вяра и покаяние. Господ е допуснал това. Ние живеем този земен живот, но трябва да се подготвим за вечния. Господ иска ние да се подготвим достойно, да идем на място, където има радост, човек е блажен и щастлив", каза Владиката.

По думите му на Лазаровден и Цветница най-важна е Светата литургия. Утренята и вечернята са съдържанието, същността на празника, четат се канони, които разказват за празника - исторически и духовно, а литургията е центърът на богослужението, венецът.

По думите му ще има сериозни последствия от пандемията - икономически, духовни, но вярата ще ни даде сили да ги преодолеем. В Евангелието за хората, които са имали вяра, Господ е вършил чудеса. Той иска от хората вяра, за да извърши чудо. Вярата е дар Божий, за да го получиш, трябва да имаш достойнство в себе си, да благодариш. Много пъти Господ първо е прощавал греховете на хората и след това ги е изцелявал от болести. Вярата е огромна сила, защото Господ помага, посочи Владиката.

Тази година Свитият синод реши да не се ходи за Благодатния огън на Божи гроб, а да се вземе от църквите и манастирите в страната, които го пазят от миналата година. Средствата, които е трябвало да се дадат за отиване за огъня, ще се използват за борбата срещу пандемията, за лекуване на болни. Правителството ще реши как тези средства ще бъдат разпределени и похарчени.
"Ще бъдат изпълнени всички мерки на Светия синод и в Ловчанска епархия. На Великден службата ще започне навън, ще се призоват хората да стоят на дистанция. Ако някой се чувства болен, да не идва", каза Ловчанският митрополит.
Той посочи, че всяко едно благодатно действие влияе срещу лошото и болестите. Тамянът е едно от нещата, които действат благотворно върху душата и тялото на човека, както и камбаненият звън. Вкъщи всеки може да прекади, да поръси или пие сутрин на гладно светена вода, да се помоли, да прочете молитва. Може цялото семейство да прочете една глава от Евангелието. С молитва, с вяра да отпразнуват празниците, призова митрополитът.
Според него в момента изпитваме много ограничения, които трябва да понасяме с търпение, да се молим и надяваме, че скоро това ще свърши. "Дано това, което се случва, повлияе да станем по-добри. Ако си останем същите, или още по-лоши, то никаква полза не сме извлекли от тези трудности. Посланието ми е от всичко, което се случва, да се стараем да извлечем максимална полза. Тогава и по-лесно ще понасяме всичко, защото човек, ако търси духовна полза, му е лесно да претърпи големи трудности, не изпада в униние и отчаяние, винаги е духовно бодър, има сили. Важно е с такова настроение да посрещаме трудностите и те ще отминат, след това благодарността и радостта ще е по-голяма", посочи митрополит Гавриил.

Той уточни, че тази година, заради пандемията от коронавирус и мерките срещу разпространението му, по решение на Светия синод, в храмовете няма да се раздават върбови клонки. Причината е, че тогава се струпват най-много хора. "Ние решихме, че това е допустим компромис", каза митрополитът и добави, че всеки може след празника да си донесе в църквата върбова клонка и свещеникът ще я благослови.

Цветница е един от празниците, които предшестват Възкресение Христово. Исторически знаем, че Господ на Лазарова събота е възкресил Свети Лазар, който четири дни е бил вече в гроба. След това велико чудо Господ е придобил голяма известност и в неделния ден, влизайки в град Йерусалим, тълпи от народ са го посрещали с радост, надежда. Тъй като Юдея е била поробена от Рим, те са мечтаели да имат свобода и велик цар. Много от хората, които са го посрещали, са вярвали, че той идва да направи Юдея силна, богата страна, да ги избави от униженията да бъдат поробени. Приемали са го като истински Господ. Най-вече децата със своите чисти души, са чувствали, че това не е обикновен цар, а Бог, като Спасител. Това е било най-тържественото посрещане на Господ в неговия земен живот, защото великото чудо, което е извършил предния ден, тежкото състояние на народа и очакването на това, че трябва да се яви спасителят на света, са дарявали надежда и радост на хората. Този радостен празник предшества Страстната седмица, която църковният човек преживява сякаш тя сега се случва, разказа Ловчанският митрополит.
Символ за това как е бил посрещнат Христос преди повече от 2000 години за нас са върбовите клонки. Хората са го дарявали с палмови клонки и цветя. Тъй като ние нямаме палми, при нас в храмовете на този ден се раздава осветена върба. Това е едно благословение за вярващите хора, все едно духовно сме присъствали на посрещането на Христос, добави дядо Владика.