Изолацията не е принудителна, а животосъхраняваща и животоспасяваща; българите имат здрава основа и надеждата ще ги съхрани в този труден период, каза в интервю за БТА доц. д-р Красимир Иванов, ръководител на Катедрата по психология във Варненския свободен университет.
В период на изолация се изострят междуличностните отношения, хората стават по-чувствителни и раздразнителни, коментира за БТА доц. д-р Иванов.
По думите му, ако принудителната изолация естествено поражда протестна реакция, то осъзнаването, че става дума за съхраняване на здравето -личното и на близките, помага за по-бърза адаптация.
По-възрастните трябва да осъзнаят, че настоящата ситуация всъщност не носи само минуси, а и много положителни възможности, посочи Иванов. По думите му сега всеки може да намери време за себе си и любимото си хоби.
Универсална рецепта за съхраняване на психиката в състояние на изолация няма, каза още Иванов. Въпреки това според него хората могат да се справят, стига да променят нагласата си и да се занимават с неща, които им носят удоволствие.
Като проблем психологът по-скоро посочва разнопосочните мнения, които битуват в социалните мрежи. Това не може да се избегне, но всеки трябва внимателно да преценява и да подбира информацията, на която ще се довери, каза специалистът. По думите му, когато човек трябва да взема лични решения за себе си и за близките си, е редно да има по-активно отношение и да се вслушва в съветите на хора, които са компетентни по темата.
Като цяло младите хора се адаптират по-лесно към настоящата ситуация на изолация, смята специалистът. Това е продиктувано до голяма степен от факта, че виртуалният свят им е до болка познат от преди обявяването на мерките срещу разпространението на COVID-19. Чувството за адаптация на младите хора е по-интензивно, те по-успешно преминават към други форми на социална комуникация, посочи Иванов. Според него проблем за младежите е по-скоро липсата на динамиката, на която са свикнали и това изисква промяна в нагласите им.
Съветът на психолога към по-възрастните хора, които по-трудно се адаптират към настоящата действителност, е да обърнат специално внимание на факта, че изолацията не е принудителна, а животосъхраняваща и животоспасяваща. Когато човек осъзнае тази разлика, нагласата му се променя, обясни психологът.
В нашия университет много бързо се ориентирахме и превърнахме настоящата изолация в доста добър социален експеримент, допълни Иванов. Той уточни, че благодарение на виртуалните аудитории студентите водят абсолютно регулярно занимания. Освен това катедрата по психология е подготвила гореща медико-психологична линия, на която експерти ще отговарят на въпроси и ще помагат на тези, които се чувстват несигурни или имат някакъв проблем.
Като цяло българското общество реагира много добре на пандемията, е оценката на психолога. Според него може би за пръв път в нашата най-нова история реакцията е единна и съотносима към опасността. Тази оценка я давам с огромно уважение към моите колеги, които са на първа линия, посочи Иванов. Според него адекватната реакция е и причината да сме страната с най-малък ръст на заболеваемостта от коронавирус.
Културните институции също се активираха и предлагат много възможности да се гледат постановки или музейни сбирки онлайн, което също е невероятна възможност, допълни психологът. По думите му по време на изолацията по-възрастните най-малкото могат да подобрят уменията си да боравят с новите технологии и да придобият нови знания.
На въпроса дали пренатовареността с темата в медиите не изнервя допълнително обстановката психологът отговори отрицателно. Според него информираността по-скоро помага, а не пречи, защото стига до всички слоеве от населението. Освен това човек има индивидуална реакция на страхово-тревожния стимул, той избира да се тревожи за неща, които са близки до неговия мироглед, допълни Иванов. И уточни, че според него съветът "ако се изнервяте, изключете телевизора" в настоящата ситуация не е валиден, защото всеки трябва да бъде информиран.
По думите му добре е да се поддържа и комуникация с близки и приятели, макар и по телефона или онлайн. Въпреки че общественият фон е относително страхово-тревожен и негативен, аз съм оптимист и се надявам, че българите имат здрава основа и надеждата ще ги съхрани в този труден период, обобщи Иванов.
По думите му в семейната система трябва да се направи така, че всеки да си има своите занимания, които обаче да не нарушават личното пространство на останалите. През деня има общи моменти - хранене, занимания с децата, но е добре, ако всеки се движи по своя програма, което дава възможност да се запази автономната граница на личността, посочи специалистът. Според доц. д-р Иванов, ако се размият границите, следва изостряне на реакциите и увеличаване на раздразнителността и тревожността, което води до промяна в микроклимата.
Според него спасението от излишни дрязги в семейството е в опазването на личното пространство на всеки от неговите членове. Алгоритъмът на първо място е, че човек да не променя активността си, а само динамиката - т.е. интензитета на своите дейности, обясни Иванов.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)