26-годишна учителка с астма пребори коронавируса

30.03.20 г., 20:50 ч.

Копирано

,,Борех се за всяка глътка въздух, постоянно бях замаяна и усещах, че всеки момент ще умра, но се опитах да запазя спокойствие – пих много вода и гледах да се занимавам с нещо, каквото и да е'', разказва момичето пред английския в-к ''Телеграф''.

,,До петък мислех, че започвам да се оправям, защото спрях да кашлям толкова често, дишането ми сякаш стана по-нормално и вече не ме тресеше... но това беше измама. В същия този ден следобед изведнъж се строполих на дивана и целият свят изчезна пред очите ми. Започнах да повръщам. Разкашлях се неудържимо, едва си поемах въздух, дори за няколко секунди бях сигурна, че не мога да дишам. В следващите няколко часа ту се чувствах по-добре, ту пак ми прилошаваше и трудно дишах'', спомня си Хол.

,,След седмица се чувствах значително по-добре и симптомите започнаха да отслабват. За жалост не успях да изкарам рождения си ден както ми се искаше, но съм благодарна, че съм жива. Аз съм диабетик и имам известни проблеми с белите дробове и с черния дроб и въпреки това някак успях да преборя вируса'', допълва накрая 26-годишната Хол.

26-годишна учителка, която е с астма и също така има здравословни проблеми с белите дробове и черния дроб, е преборила коронавируса буквално в битка на живот и смърт.

В медицинския център лекарите потвърждават, че има коронавирус и започват да ѝ дават всякакви различни медикаменти и течности.

Сара Хол, която миналата седмица отпразнува своя 26-и рожден ден, разказа за тежкото изпитание, през което ѝ се е наложило да премине.

Симптомите започнали да се проявяват, когато младата преподавателка е почувствала, че започва да се преуморява повече от обичайното и постоянно да ѝ е студено. Още тогава, когато усеща, че тялото ѝ сякаш започва да се разболява, тя се самоизолира вкъщи. През следващите дни започва да изпитва главозамайване и затруднено дишане.

Тогава тя се обажда на спешния телефон и обяснава симптомите на дежурния оператор, който ѝ заявява, че е заразена с COVID-19. От болницата обаче ѝ казват, че всички свободни екипи са заети и трябва да изчака около десет часа, за да дойде линейка. Съзнавайки, че едва ли разполага с толкова време, тя се обажда на своя приятел, който незабавно я откарва в близкото лечебно заведение.