Излагането на замърсен въздух може да наруши развитието на детския мозък. Това каза Скендер Сила, ръководител на офиса на Световната здравна организация /СЗО/ в България по време на представяне на доклада на списание "Лансет" за влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве. Сила посочи, че всяка година се регистрират 7 млн. смъртни случая в резултат на климатичните промени. Емисиите от горивата причиняват рак, инсулт и др. тежки заболявания, допълни той, цитиран от БТА.
В свят, който е все по-топъл, може да се очаква поява на нови или завръщане на стари инфекции. През 2003 год. имаше вируси като ТОРС, заболявания като зика, очаква се и заразата денга да се разпространи повече.
Заради климатичните промени се улеснява пренасянето на зарази като денга, зика и холера, замърсяват се въздухът, храната и водата, което пък е предпоставка за увеличаване на разпространението на незаразните болести, допълни още Сила.
Девет от десетте най-подходящи години за разпространение на заразата денга са настъпили след 2003 год., посочи тя. Способността на холерата да се развива се е увеличила с близо 10 процента. Глобалната смъртност, свързана с фините прахови частици през 2016 год. е била 2.9 милиона души. Заради различни последици в резултат на климатичните промени в света 45 млрд. потенциални часове работа са били изгубени, добави още проф. Нилсен.
Метеорологичните катаклизми разрушават живота на хората, което може да наруши и психичното им здраве. СЗО е получила мандат да разработи политики за постигане на безопасно качество на въздуха и за повишаване на финансирането за справяне с последиците от промените на климата върху здравето. За да се преодолее заплахата от климатичните промени, трябват политици с кураж и обединяване на усилията, добави той и увери, че СЗО ще работи активно с правителството на България по тази и други теми.
Ползите за здравето, постигнати в последните 50 год., са изложени на риск заради климатичните промени, но ако се предпримат незабавни действия, ще има възможност за промяна, каза проф. Мария Нилсън от Департамента по епидемиология и глобално здраве към Университет Умео, Швеция. За доклада на "Лансет" за 2019 год. са работили 120 учени и изследователи по 16 индикатора - пожари, парникови газове от растения и животновъдство, парникови газове, свързани със здравеопазването, икономическа цена на изгубените години живот заради климатични промени и др.
Процентът на използваните въглища намалява като дял от производството на електричество в основни държави, каквато е Китай, показва още докладът. Възобновяемите енергийни източници заемат 45 на сто от световния ръст по производство на електричество и електричеството с ниски въглеродни емисии достига 32 на сто от световното му производство през 2016 г. Глобалното използване на глава от населението на електромобили е нараснало от 2016 год., каза още проф. Нилсън. По думите й безпрецедентното предизвикателство на климатичните промени изисква безпрецедентни мерки.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)