Излагането на замърсен въздух може да наруши развитието на детския мозък

В свят, който е все по-топъл, може да се очаква поява на нови или завръщане на стари инфекции. През 2003 год. имаше вируси като ТОРС, заболявания като зика, очаква се и заразата денга да се разпространи повече.

Заради климатичните промени се улеснява пренасянето на зарази като денга, зика и холера, замърсяват се въздухът, храната и водата, което пък е предпоставка за увеличаване на разпространението на незаразните болести, допълни още Сила.

Излагането на замърсен въздух може да наруши развитието на детския мозък. Това каза Скендер Сила, ръководител на офиса на Световната здравна организация /СЗО/ в България по време на представяне на доклада на списание "Лансет" за влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве. Сила посочи, че всяка година се регистрират 7 млн. смъртни случая в резултат на климатичните промени. Емисиите от горивата причиняват рак, инсулт и др. тежки заболявания, допълни той, цитиран от БТА.

Девет от десетте най-подходящи години за разпространение на заразата денга са настъпили след 2003 год., посочи тя. Способността на холерата да се развива се е увеличила с близо 10 процента. Глобалната смъртност, свързана с фините прахови частици през 2016 год. е била 2.9 милиона души. Заради различни последици в резултат на климатичните промени в света 45 млрд. потенциални часове работа са били изгубени, добави още проф. Нилсен.

Метеорологичните катаклизми разрушават живота на хората, което може да наруши и психичното им здраве. СЗО е получила мандат да разработи политики за постигане на безопасно качество на въздуха и за повишаване на финансирането за справяне с последиците от промените на климата върху здравето. За да се преодолее заплахата от климатичните промени, трябват политици с кураж и обединяване на усилията, добави той и увери, че СЗО ще работи активно с правителството на България по тази и други теми.

Ползите за здравето, постигнати в последните 50 год., са изложени на риск заради климатичните промени, но ако се предпримат незабавни действия, ще има възможност за промяна, каза проф. Мария Нилсън от Департамента по епидемиология и глобално здраве към Университет Умео, Швеция. За доклада на "Лансет" за 2019 год. са работили 120 учени и изследователи по 16 индикатора - пожари, парникови газове от растения и животновъдство, парникови газове, свързани със здравеопазването, икономическа цена на изгубените години живот заради климатични промени и др.

Процентът на използваните въглища намалява като дял от производството на електричество в основни държави, каквато е Китай, показва още докладът. Възобновяемите енергийни източници заемат 45 на сто от световния ръст по производство на електричество и електричеството с ниски въглеродни емисии достига 32 на сто от световното му производство през 2016 г. Глобалното използване на глава от населението на електромобили е нараснало от 2016 год., каза още проф. Нилсън. По думите й безпрецедентното предизвикателство на климатичните промени изисква безпрецедентни мерки.