"С нетърпение очакваме открита дискусия за това какво е работило и какво не е работило в миналото и как да постигнем консенсус за рационализиране на правилата и да ги направим още по-ефективни", заяви в сряда вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис.
Европейските служители посочват, че това даване на приоритет на вътрешните политики над европейските правила намалява значението на фискалните правила на ЕС при разработването на политики на страните от еврозоната.
Европейската комисия предприе първата стъпка за преработка на европейските фискални правила, които са в основата на еврото и еврозоната, като започна обществена консултация, за да помогне за постигането на обща позиция между дълбоко разделените правителства, предаде БНР.
До средата на настоящата година Комисията ще събере отзиви за това, което може да бъде променено, след което се очаква да излезе с предложения преди края на 2020 година, заявиха пред Ройтерс европейски служители. Ограниченията на дефицита и на дълга ще останат в сила, но ЕС ще се стреми да опрости правилата и да се съсредоточи върху показателите, които правителствата контролират, като например разходите във връзка с растежа на БВП.
Промените предоставиха на Комисията по-широки правомощия да наблюдава и да глобява правителствата за безотговорна фискална политика. Въпреки обаче ясно очертаните случаи на нарушаване на правилата от страни като Франция, Португалия, Италия и Испания през последните пет години, ЕК така и не санкционира нито едната от тях.
Сега фискалните правила използват показатели, като разликата между реалния и потенциален БВП, които обаче са чисто теоретични и те често се преразглеждат и не се контролират от властите. Комисията също така признава, че настоящата система не дава достатъчно стимули на правителствата да спестяват в добри за икономиката времена и да насърчават инвестициите. ЕК също така би искала да види промени, които биха подкрепили амбициозния ѝ т.нар. "Зелен пакт", предоставяйки на правителствата повече свобода за "зелени" разходи. Някои правителства в ЕС обаче са против това.
Сложните и често избягвани правила, наречени Пакт за стабилност и растеж, казват, че правителствата на ЕС трябва да поддържат бюджетен дефицит под 3% от БВП и държавен дълг под 60% от БВП. Слабият подход на някои правителства и откровеното изкривяване на статистически данни от страна на Гърция предизвикаха суверенната дългова криза през 2010 година, която беше на път почти да разбие еврозоната и да унищожи единната валута. Тази криза остави еврозоната дълбоко разделена, като северни държави от ЕС, спазващи строго фискалните правила, обвиниха юга за прахосничество, а югът от своя страна критикуваше това, което той определяше като мания на севера по отношение на намаляването на дълга.
Създадени през 1997 година, за да подкрепят единната европейска валута чрез ограничаване на поемането на заеми, фискалните правила претърпяха досега три ревизии. Първата беше през 2005 година, когато Германия и Франция отказаха да приемат завеждането на дисциплинарни процедури срещу тях. Другите две ревизии бяха факт през 2011 и 2013 година и имаха за цел да успокоят финансовите пазари, разтърсени от дълговата криза.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)