Ще обеднеем ли, ако се присъединим към Зеления пакт?

„Ако България има притеснения, то е защото страната ни закъснява с реформи. Трябва да бъдем реформирани“, заяви тя.

„Никой никога не е предполагал, че новата стратегия ще направи България бедна. Напротив – страните, които работят по него не са бедни“, напомни евродепутатката от ДПС.

NOVINI.BG припомня какво представлява Европейският зелен пакт

По темата работиха Галя Георгива и Десислава Станева

Евродепутатът от ДПС Искра Михайлова в интервю пред NOVINI.BG коментира готова ли е България да се присъедини към Зеления пакт.

„А дали ще трябва да приемем Зеленият пакт – разбира се, че да. Трябва да се говори повече, трябва да се проведе тежкият език от Брюксел на нормален и разбираем и да се каже, че Зеленият пакт не означава, че няма да има работа хората от Маришкия регион. Напротив“, каза Искра Михайлова. Тя напомни, че работата на държавата е да се изправи пред всички и да обясни, че се предлагат възможности.

„Зеленият пакт не е само еднократен акт на Европейската комисия (ЕК). Всички трябва да свикнем да гледаме на Зеления пакт като на стратегията на Европейския съюз (ЕС)“, заяви Михайлова и поясни: „Предстои много работа, благодарение на която ще се даде пълнотата на пакта“.

„Например, всяка една ферма животновъдна може да стане енергийно самостоятелна. Производителите на чисти храни имат прекрасно бъдеще, защото Европа се ориентира към био продукти. Това е нашият шанс“, заяви още пред NOVINI.BG евродепутатът от ДПС и напомни, че са нужни инвестиции, защото без тях никой няма да успее.

Огромното мнозинство от европейците смятат, че опазването на околната среда е важно (95 %). Близо 8 от всеки 10 европейци (77 %) казват, че опазването на околната среда може да стимулира икономическия растеж. Резултатите от проучването на Евробарометър относно нагласите на гражданите на ЕС по отношение на околната среда потвърждават широката обществена подкрепа за законодателство в областта на околната среда на равнище ЕС и за финансиране от ЕС на екологосъобразни дейности.

Борбата с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда изисква усилия от всички, но изходната позиция на отделните региони и страни членки не е еднаква. Чрез механизъм за справедлив преход ще се оказва подкрепа на тези региони, които са силно зависими от въглеродно интензивни дейности. Чрез него ще се подкрепят гражданите, които са най-уязвими спрямо прехода, като им се предоставят достъп до програми за преквалификация и възможности за заетост в нови икономически сектори.

В Европейския зелен пакт е предоставена пътна карта с действия за по-ефективно използване на ресурси чрез преминаване към чиста, кръгова икономика и за спиране на изменението на климата, обръщане на тенденцията към загуба на биологично разнообразие и намаляване на замърсяването. В пакта са посочени необходимите инвестиции и наличните финансови инструменти и е обяснено как да се гарантира справедлив и приобщаващ преход.

Европейският зелен пакт обхваща всички сектори на икономиката, по-специално транспорта, енергетиката, селското стопанство, строителството, и промишлени отрасли като стоманодобива, производството на цимент, ИКТ, текстилната индустрия и химикалите.

Поне 25 % от дългосрочния бюджет на ЕС трябва да бъде предназначен за действия в областта на климата, като допълнителна подкрепа ще бъде оказана от Европейската инвестиционна банка — европейската банка за климата. За да може и частният сектор да допринесе за финансирането на зеления преход, през 2020 г. Комисията ще представи стратегия за зелено финансиране.

Постигането на целите на Европейския зелен пакт ще изисква значителни инвестиции. Според оценки постигането на текущите цели в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. ще изисква 260 милиарда евро допълнителни инвестиции годишно, т.е. около 1,5 % от БВП за 2018 г. Тези инвестиции ще изискват мобилизиране на публичния и частния сектор.

През март 2020 г. Комисията ще даде начало на пакт за климата, за да се предостави на гражданите право на глас и роля в изготвянето на нови действия, обмена на информация, започването на нови дейности на местно равнище и представянето на решения, които могат да бъдат използвани и от други.