Почина Кристофър Толкин

На 95-годишна възраст почина третият син на световноизвестния писател на фентъзи романи Дж. Р. Р. Толкин.

За Кристофър и братята му бил написан „Хобит”, а в написването на „Властелинът на пръстените” участвал и самият той, като рисувал карти и преписвал цели глави.

Кристофър Толкин обичал да слуша вълшебните разкази на баща си, а в началото на тридесетте години бил единствения слушател на ранните истории за Средната земя, разказва „Endorion“, съобщава БТА.

Кристофър Толкин постъпил в Оксфорд. Обучението му било прекъснато от Втората световна война. Той служил към Кралските военновъздушни сили в Южна Африка. Баща му често му изпращал новите глави на „Властелинът на пръстените”.

През 1963 г. Кристофър бил избран за член на Братството „Ню Колидж”, Оксфорд и започнал да чете лекции по англосаксонски, средноанглийски и старонорвежки език и литература.

През 2017 г., на 93-годишна възраст, Кристофър се оттегли от ръководството на „Толкин естейт” и обяви, че няма повече да редактира и издава ръкописите на баща си.

От дълги години Кристофър Толкин бе директор на „Толкин естейт” - дружество, ръководещо лицензите за литературното наследство на Толкин и правата над героите от Средната земя (без филмовите права за „Хобит” и „Властелинът на пръстените”.

През 1975 г., две години след смъртта на баща си, Кристофър прекратил работата си като преподавател и се заел с редактирането и публикуването на неиздаваните творби на баща си. Под негова редакция се появили „Сър Гауейн и Зеления рицар, Пърл и Сър Орфео” (1975), „Силмарилион” (1977), „Недовършени предания” (1980), „Чудовищата и критиците и други есета” (1983). Също така, през 1983 г. той се заел и с грандиозната работа по публикуването на ръкописите на баща си под общото заглавие „История на Средната земя”.

След войната Кристофър Руел се върнал в Оксфорд и под ръководството на К. С. Луис изучавал английски. След това Кристофър работил като лектор и преподавател в Оксфорд във факултета по английски език. Заедно с Невил Кохил редактирал творбите на Чосър „Разказът на продавача на индулгенции” (1958), „Разказът на игуменката” (1959), „Разказът на правника” (1969). Откъси от своите научни студии той публикувал през 1960 г. под заглавие „Сага за крал Хейдрек Мъдри”.