Бездомник живее в болницата в Бургас

Мъж без дом и семейство живее вече месец в отделението по съдова хирургия на Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Бургас.

А Валентин се надява социалните по-бързо да му намерят дом, с останалото смята, че ще се справи сам.

Мъжът останал на улицата, започнал да пие, да боледува. Преди около 3 години загубил единия си крак. Това лято удари и в другия крак. За няколко месеца почерня, изгни и го махнаха, сподели още Валентин.

Още през декември Валентин е подал молба да бъде настанен в социалния дом в село Горица. Там обаче свободни места нямало, а докато се освободи място мъжът ще продължава да живее в болницата. Това не е първият подобен случай.

Самият Валентин иска да работи. В личната му история могат да се разпознаят много хора. В годините на социализма решил да избяга от България. Заловили го на границата и го прибрали в затвора. След 8 години излязъл и създал семейство.

Разходите не са малки и се изразяват, ако коментираме всички случаи, които са,няколко за година. Това са около 50-60 хиляди лева на година. Това е за такива случаи, които, просто няма кой да ги приеме и те остават на нашите грижи и с болка разказват как, много често получавали отказ от деца и роднини да дойдат и да се погрижат за родителите си, разказва д-р Светлозар Георгиев- зам.-директор УМБАЛ-Бургас.

60-годишният Валентин бил приет в средата на декември в отделението. Няколко дни след това ампутирали и втория му крак. Въпреки че отдавна клиничната пътека на мъжа е изтекла, лекарите и сестрите в отделението продължават да се грижат за него, защото няма къде да отиде.

Аз само крака нямам, от кръста надолу съм сакат, от кръста нагоре нищо ми няма. Ръцете ми са здрави, тялото мие здраво, само краката ми са сакати. Това е Пък ми се работи, казвам ти, честно, да върша някаква дейност - важното е някой да ти даде шанс, някакъв стимул да ми даде, да ме тласне. Даже парите не ща, само ей така да минава времето,разбираш ли, обяснява Валентин.

До 2000 г. живеех в Бургас. Работех в завод "Камбана". Когато фалира предприятието, се преместихме с жена ми в село Брястовец. Там живях 13-14 години. Започнаха проблеми с майка й и не вървеше. Изнесох се и дойдох пак в Бургас и започнах да си търся работа, разказа Валентин.

И е много тъжно, когато ти кажат отсреща и то най-близки хора, деца, когато кажат - не ни занимавайте, забравете ни. Не искаме да ни занимавате повече с нашата или нашия близък. Категорично, много е тъжно”, казва д-р Светлозар Георгиев, зам. директор УМБАЛ-Бургас.

Мъжът от месец живее в УМБАЛ Бургас, макар че вече няма нужда от лечение. Изкарахме всички празници с него. Прибран е на топло, грижим се за него, полагаме всички медицински усилия да овладеем проблема, който има. За съжаление, няма място, където да бъде настанен, заяви медицинската сестра Ивелина Чимбулева.