Ускорителите на частици могат да бъдат изключително полезни за медицината, ако не са толкова големи. Станфордският линеен ускорител, например, е дълъг близо 3,2 километра, а Големият адронен колайдер на ЦЕРН - внушителните 27 километра. Сега учени от Станфорд са успели да "свият" технологията до степен да се побере върху компютърен чип, съобщава сайтът Phys.org.
В миналото от ЦЕРН успяха да създадат по-малък прототип на ускорителя с дължина два метра.
В тази си форма ускорителят не е готов за практическа употреба, но показва, че концепцията работи, допълва БТА.
Машинарията, използвана в стандартните ускорители, е твърде обемиста и трудна за умаляване, така че да е подходяща за употреба в болници и по-малки научни центрове.
Сега специалистите от Станфордския университет и Националната ускорителна лаборатория са създали още по-малка версия, която се побира върху единичен силициев чип.
Специалистите смятат, че постижението им може да доведе до по-прецизни противоракови лъчетерапии, които поразяват раковите клетки, без да засягат съседните здрави.
)