Празници са. Кога, ако не сега, да направим някоя тъпотия?

Знаем, че съдържанието на мисъл у нас е бързо заменимо от съдържанието на емоция в това време на годината, но е хубаво да запазим някои неща и за след празниците – като жилищата и крайниците си, например.

Безопасността на собствеността ви.

Не включвайте много уреди в един разклонител. Това е изключително пожароопасно! Нека не превръщаме красивите празници в повод за трагедии.

Не им забранявайте, защото това само дразни любопитството им; обяснете им какви са опасностите.

Весели празници!

И няколко „вечни“ съвета, за които от МВР често подсещат, свързани с един друг тип безопасност:

И…

И, докато сме на темата: системите ви за видеонаблюдение са дошли при вас, инсталирани са със стандартните фабрични настройки. Това включва и универсалната парола, която ви е зададена от производителя. Всички я знаем, моля, сменете я!

Не улеснявайте крадците. Не пишете във Facebook кога и къде, както и за колко време ще пътувате (съответно ще оставяте дома си без надзор).

Оставете ключ на приятели или роднини и ги помолете да посещават дома ви от време на време.

С благодарност ще използваме, каквито кампанийни материали можем да намерим от НюЙоркската пожарна (FDNY).

… но в крайна сметка и медиите са затова – за да изземат тази функция понякога и да дават полезна информация. Да видим какво може да се направи по въпроса, вместо да „киселеем“ по темата защо няма кампании.

Децата са любопитни, те се впечатляват от бенгалски огън, свещи, запалките на големите и т.н. По празниците палим свещи – било за украса, било като част от религиозни ритуали, но е хубаво те винаги да са под надзор. Свещите, имам предвид. Не оставяйте горящи свещи без надзор. Това е правило №1! Освен това: внимавайте какво послание оставяте у децата. Не е нужно да им втълпявате панически страх, но е хубаво да им обясните (така че да сте сигурни, че са ви разбрали), че това не е играчка. Огънят е опасен и те не бива да си играят с него. Не бива да се изкушават.

Празниците са повод за много суетене в кухнята. За някои е приятно, но за мнозина е стресиращо и изморително. Какво правят хората, когато са стресирани и изморени? Забравят разни неща. Като котлоните, например. Не го правете. Не забравяйте котлоните си включени. За да сте сигурни, че вие или някой от „помощниците“ ви няма да забрави включен котлон или печка, преди да започнете да готвите, оставете една (или няколко) бележчици в кухнята, с които да се подсещате. „Провери котлона!“ или „Изключи ли печката?“, написано на жълто листче, може да ви спести много неприятности.

Ако можете да замените обикновените свещи с електрически (такива на батерии или включващи се в контакта), най-добре е да го направите. Не забравяйте: смисълът на свещта, като символ, е светлината – а тя идва и от електрическата свещ, която пък е много по-безопасна.

В България се следва една ужасяваща „традиция“ и тя е почти (!!!) винаги по празници страната да е в траур по един или друг ужасяващ повод. Ако катастрофите са до някаква степен неизбежни, то инцидентите в повечето случаи са напълно „избежни“ и то със съвсем малко усилие.

Използвайте „нестандартни“ брави с трудноразбиваеми профили. Ако решите да засилите охраната още повече и да сложите камери за видеонаблюдение, моля имайте предвид две неща: резолюцията трябва да е много добра, за да има смисъл, иначе образът е просто една безсмислена картинка, на която би могъл да бъде всеки; второ: камерата трябва да се поставя задължително на нивото на лицето, защото иначе крадците имат едно изключително ефикасно „оръжие“ срещу нея и то се казва: шапка с козирка. Ако камерата е нависоко, всичко, което апашът трябва да направи, е да си сложи шапката с козирка, за да неутрализира всичките ви усилия и пари, които сте инвестирали. А, съгласете се, с такива шапки ходят много хора, не е очебийно, не буди подозрение, не е нищо особено.

Не мисля, че е хубаво това, че липсват кампании, социални реклами и разяснения, направени публично – на тема безопасност, пожарна безопасност, особено що се отнася за деца, възрастни хора и т.н. „Това не ми е работа“ знаем, че ни е националният спорт, но!...