За голяма част от защитените зони у нас не е определен режим за опазването им

- липсва стратегическа рамка на дългосрочна политика. Министърът на околната среда и водите не е изготвил Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие и Национален план за опазване на биологичното разнообразие.

- няма измеримост на състоянието на местообитанията и на видовете в България, която да показва степента на съхранение и подобрение на природозащитното състояние.

- отсъстват данни за видовете, птиците и местообитанията с подобрено природозащитно състояние в България и данни за степента на съхранение и подобрение на биологичното разнообразие в защитените зони от мрежата;

- отсъствие на работещ механизъм за ефективна комуникация и координация между участващите органи и субекти на национално, регионално и общинско ниво, неправителствения сектор;

- при финансиране на изпълнението на мерките не е осигурена надеждна управленска информация, която да дава възможност за обективна оценка и прозрачно отчитане на публичните разходи и резултата от тях.

1. При изграждане на мрежата НАТУРА 2000 се наблюдават следните пропуски в действията на МОСВ, които са довели до значително забавяне в изпълнението на дейностите:

2. Организацията за управление на мрежата не е ефективна поради:

3. Проследяването на напредъка и постигнатите резултати от реализирането на мерки и дейности от НПРД е значително затруднено, тъй като:

От МОСВ е идентифицирана липсата на ефективен механизъм за управление на мрежата НАТУРА 2000 и необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба.

На министъра на околната среда и водите са дадени девет препоръки, а на министъра на земеделието, храните и горите – две препоръки, като следва да се предприемат мерки за изпълнението им в срок до 31.12.2020 г.

Одитният доклад е публикуван на интернет страницата на Сметната палата.

- не е изградена предвидената Система за мониторинг, контрол, допълване и актуализация на Националната приоритетна рамка за действие за 2014-2020, което затруднява събирането на актуална и пълна информация за изпълнението и невъзможност на измерване и определяне на постигнатия очакван напредък от мрежата;

- от министъра на околната среда и водите не са издадени към 31 юли 2019 г. заповеди за обявяване на 211 защитените зони от общо 341 одобрени зони в България от Европейската комисия. Това е трябвало да стане в срок шест години от одобрението, но за повечето зони без заповеди този срок е изтекъл. Поради забавянето на заповедите за обявяване на защитените зони не са определени режими за опазването им, което е причина за стартирането от Европейската комисия на наказателна процедура. Създаден е сериозен риск за бъдещ разход на публичен финансов ресурс поради неизпълнение на целите на екологичната политиката на ЕС.

- пропуски в хармонизирането на националното законодателство и непълно транспониране на изисквания от Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и от Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици за птиците;

Управлението на мрежата НАТУРА 2000 с цел защита на околната среда и местното население все още не е ефективно, установи Сметната палата с одита на изпълнението „Ефективност на управлението на мрежата НАТУРА 2000 с цел защита на околната среда и местното население в зоните от мрежата” за периода 2016 - 2018 г.

За собствениците на имоти, попадащи в защитени зони без издадени заповеди за обявяване, не е ясен предметът и целите на защитената зона, общата площ, описа на имотите, както и забрани или ограниченията на дейности и др. Това създава риск да се предприемат действия, водещи до увреждане или унищожаване на местообитания или видове, и се ограничава възможността за получаване на компенсаторни/инвестиционни плащания за пропуснати ползи и извършени разходи;

Националната приоритетна рамка за действие за НАТУРА 2000 (НПРД) определя необходимото финансиране за изпълнението на мерките, предвидени за мрежата от защитени зони НАТУРА 2000. Бюджетът в евро на Националната приоритетна рамка за действие за НАТУРА 2000 за периода 2014-2020 г. възлиза на около 1,585 млрд. евро. От тези средства 94 на сто са от Европейски структурни и инвестиционни фондове, 4 на сто от други източници и 2 на сто е национално финансиране от държавния бюджет.