ЮНЕСКО включва „Графа“ в списъка на защитените си обекти

„Жалко – помисли си Гошо – много жалко…“

„Малко ѝ е нисък центърът на тежестта – помисли си Гошо, но реши да не придиря много – Ама си става, де. Само да се навие…“

***

- Да ти *** *****а! – изчурулика Гошо и се тръшна на леглото. Включи си телевизора и се зазяпа в риалити, което показваше как някакви хора си разменяха някакви неща, после пееха, после танцуваха, после се кандидатираха за евродепутати.

- Кво си праите бе?

- Колко пари… колко потроших по тая д*исла… – романтично заяви Гошо на стената пред себе си. Тя не му отвърна, но за сметка на това, телевизорът пусна реклама на фирма за бързи кредити.

- О-о, Живе, как си? Не те видех. Искаш ли нещо за пиене? – каза Гошо, докато я оглеждаше сластно. Провери колко ѝ е равномерен тенът по всички онези места, които тя се правеше, че прикрива, а случайно са се разкрили на показ и тя не знае. Тя също си провери местата – да не ги е скрила, без да иска.

- Я… я, дай да се преместим на шезлонгчетата – предложи Гошо.

Това го отърси от дрямката и дори го накара да се поизправи в нещо като полуседящо положение. Оправи си кърпата и се огледа. Морските вълни лениво се плискаха по бетона на брега, в който бяха занитени чадърите и шезлонгите.

- Писна ли ви все да нямате пари? Да чакате бонуси, които не идват, а жените да ви отбягват като екскурзия с БДЖ?

- Писна ли ви да сте тревожни, да изпитвате гняв, главоболие? „Тетрафамакоритроцинимин“ е специално разработен от НАСА екстракт от диво глухарче, растящо дълбоко в Амазонската джунгла…! – се разнесе глас от телевизора, който се опита да убеди Гошо, че животът му може да стане по-спокоен.

- Писна ли ви… - започна рекламата на антидепресанти…

- Писна ли ви… - изведнъж кресна телевизорът (явно минутата беше изтекла) - … да умирате от скука и…

- Писнало ли ви е… - започна рекламата на фирмата за асистирани самоубийства.

- Писнало ли ви еректилната ви дисфункция да пречи на живота ви…

Булфото

Гошо опъна крака си малко извън кърпата, но нагорещеният плажен цимент го опари и той бързо размисли.

Благодарение на тази технология, операторите можеха, вместо да пускат всякакви реклами, които да досаждат на зрителя, да му пускат само онези, които го вълнуват – по принцип или в момента.

В този момент телевизорът зад бара включи реклама:

Взе телефона, за да види дали няма съобщение от Живка, с която се беше запознал предишния ден на плажа. Изглеждаше сама и самотна и понеже бяха само двамата на плажа, Гошо се престраши да я заговори. Флиртът май се получи и сто-и-двайсетте кинта, които похарчи по нея – за фрапета и коктейли – май-май щяха да се изплатят.

Все още нямало данни за наличие на био-роботи двойници на български политици, макар и да имало известни съмнения при определени фенове на Кремъл…

Гошо взе пак телефона, за да провери за съобщение от Живка, но такова все още нямаше.

Гошо се прибра в хотелската стая и се опита да тресне ядно вратата, но тя се плъзна, придържана от хидравличната си панта, регулирана от електронни сензори.

Гошо смени канала, само и само да се отърве от рекламите. Трябваше да мине поне минута на новосменения канал, преди устройството да пусне следваща реклама.

Гошо спря да гледа и слуша, защото телефонът му издрънка. Та-тин!

Да-а-а… до момента… лято 2029 г. вървеше зле.

Двамата се отдалечиха, а барманът смени канала. Загледа се в новините. От скука. Водещата съобщи, че Фандъкова е наредила разследване в Софийска община за причината двама чужденци да се удавят на ремонтиращата се улица „Граф Игнатиев“. Вероятно причината била неочакваният дъжд в столицата.

Започна реклама. Голямо издателство рекламираше 238-ото издание на биография на Стив Джобс – един от стоте най-влиятелни българи на всички времена. Група македонци, със звучен смях, се добраха до бара и седнаха шумно, хилейки се пред бармана. Той им отвърна на поздрава с махане на ръка – като европейски колонизатор към туземно население (Хау!) и започна да им носи поръчките.

На следващия ден Гошо пак беше на цимента на плажа, но този път изпълнен с повече надежда и топли чувства, защото Живка му се беше обадила и обещала да дойде пак да я черпи. Гошо набързо беше изтеглил един кредит през телефона си и чакаше. Готов. Помисли, помисли и реши, че ще е по-вървежен, ако Живето го видеше облегнат на бара – така небрежничко един вид, като шефче, дет се вика – да си лафи с бармана, все едно е негов авер и си се знаят. Облегна се Гошо на бара и загледа с периферното си зрение приближаващата се Живка, за да знае в кой точно момент да се направи на изненадан, че я вижда. Докато барманът се чудеше тоя срещу него на какво се хили и защо го сочи, Живка се покатери на бар стола (беше дребничка) и нежно изчурулика:

Намръщи се. В рекламата беше друго. В рекламата имаше две плеймейтки и две певици на този същия плаж. Режеха дини и ядяха сладолед. На клечка.

Не беше.

Не. От бившата му. Искаше си епилатора обратно.

От телевизора рекламата вече съобщаваше на зрителите, че могат да си купят 238-ото издание на биография на Стив Джобс – един от хилядата най-влиятелни македонци (дека е един от най-видните македонци…)

Преминаха на международни новини. Водещата, с все същия приповдигнат тон на дълбоководна риба съобщи, че губернаторът на Чукотка Доналд Тръмп опитал да обяви война на бившата си родина САЩ, защото Twitter отново блокирали профила @realDonaldTrump, но личният му лекар го спрял навреме.

Сега имаше само един застаряващ барман с уморения вид на бивш шеф на БНТ, подпиращ брадичката си на бара, който пък беше излят насред бетонния плаж – на около десетина метра от водата.

Следващата новина беше за полицейска акция във Франция, която разбила нелегална фабрика за производство на био-роботи двойници на известни политици. Акцията продължила 6 месеца и била стартирана от Европол благодарение на чиста случайност – след като клиент в Англия забравил да махне етикета със серийния номер от ухото на един от Найджъл Фараж роботите, който бил пуснат да дава интервю за предстоящия Brexit. По непотвърдени данни от разследващите, фабриката била на хора, свързани с близкия до Путин руски олигарх Прохоров. Били намерени партиди с: Льо Пен, Джонсън, Салвини и още няколко с Фаражчета.

Съобщение нямаше. Гошо се вкисна. Отпи две здрави глътки от безалкохолната водка и пак си легна.

Съобщение! От Живка?

Така се пестеше време от рекламни блокове, а и аудиторията се облъчваше по-сполучливо. Онези – с по-старите телевизори – си гледаха по стария начин. Търпяха всички реклами – от превръзки до сладолед.

Там даваха новини. Някакъв рошав чичка обясняваше нещо на чужд език, а от превода в ефир ставаше ясно, че вероятно ще отложат Brexit за догодина, когато (кълнеше се рошавият чичо) задължително ще има споразумение и сделка с останалите 32 страни членки на ЕС.

Телевизорът поне беше от най-съвременните и събираше в реално време данни от мозъчните вълни на зрителите и ги изпращаше към разпределителните кутии на кабелните оператори.

Телевизорът прекъсна риалити шоуто и пусна реклама на успокоителни таблетки с освобождаващо действие.

Час по-късно всички бяха пияни. На няколко метра от бара Гошо с трепет наблюдаваше Живето, пресмятайки „таа още колко коктейла по дванайсе-и-педесе ще излочи преди да се напие сгодно, А?!“ Македонците се забавляваха, барманът беше доволен от бакшишите, въобще купонът течеше и никой не забеляза как по телевизията беше започнал парламентарен контрол. Никой не му обръщаше внимание, така че и никой не чу и не видя когато започна следващата реклама. По време на парламентарния контрол нямаше други реклами, не се избираха според настроението на зрителите, защото изследванията бяха доказали еднотипността в предизвиканите емоции и рекламодателят беше станал нещо като официален спонсор на телевизионното излъчване от Народното събрание.

Често се случваха такива инциденти, откакто ЮНЕСКО включи „Графа“ в списъка си със защитени исторически обекти, заради единствения по рода си традиционен фестивал, който се организира там целогодишно вече повече от десетилетие. Фестивалът „Ремонт на ремонта“, в който участват строители от цял свят. Заради него се повиши интереса на туристите и инцидентите зачестиха. „Че те си станаха част от традицията“, често се шегуваха някои от участниците строители.